Мира никога не му го е казвала, нито пък на някого другиго, но така и не се възстанови напълно след онази снежна буря. Не можа да се отърси от чувството, че е изгубила и тях. Така че понякога звъни на мъжа и децата си по пет пъти на ден – само за да им мрънка. За да знае, че са там.
Петер слага плоча в грамофона, но днес това не помага. Не може да спре да мисли за Сюне. Предъвква едни и същи неща с часове, взира се в един изключен монитор, хвърля все по-силно малка подскачаща топка в стената.
Телефонът звънва. Прекъсването е така добре дошло, че Петер дори забравя да се подразни на жена си за това, че вечно приема за даденост, че той ще забрави да изпълни каквото е обещал.
– Остави ли колата на сервиз? – пита тя, въпреки че вече знае отговора.
– Да! Да, разбира се! – казва Петер с абсолютното убеждение, с което говори само когато лъже.
– А как стигна до офиса? – пита тя.
– Откъде знаеш, че съм в офиса?
– Чувам те да тупкаш онази идиотска топка в стената.
Той въздъхва.
– Трябва да си намериш работа като адвокат или нещо такова, някой казвал ли ти го е?
Адвокатът се смее.
– Ще го обмисля, ако кариерата ми като играч на камък, ножица, хартия не потръгне.
– Ти мамиш.
– А ти лъжеш.
Гласът на Петер потреперва, когато той ненадейно прошепва:
– Толкова те обичам.
Мира се засмива, за да не се чуе, че плаче.
– И аз.
Затварят. Мира обядва четири часа по-късно от планираното, при това пред компютъра, за да успее да си свърши работата и въпреки това да ѝ остане време да купи нови струни на Мая, преди да се прибере, и да откара Лео на тренировка. Петер изобщо не яде, не иска да даде шанс на тялото си отново да повърне.
Дългите бракове са сложни.
В съблекалнята на юношите е по-тихо от обикновено. Сериозността на утрешния мач им е влязла под кожата. Вилиам Лют, който тъкмо е навършил осемнайсет, но тежи колкото малък лек автомобил и има брада, гъста като козина на видра, се навежда към Кевин и прошепва с интонацията на затворник от филм, който пита за нож, издялкан от четка за зъби:
– Имаш ли снус[21]?
Миналия сезон Давид спомена на Бенгт, че някъде бил чел, че доза снус вреди на кондицията повече от каса бира. Оттогава юношите могат да са сигурни, че само някой да забележи кръгли следи от износване по джобовете на дънките им, ще получат такова навикване от Бенгт и от родителите си, че чак линията на косата им ще се дръпне назад.
– Не – отговаря Кевин.
Лют все пак кима благодарно и се отправя на лов из съблекалнята. Двамата играят един до друг в нападение, но независимо колко по-едър и силен е Лют, винаги Кевин е бил безспорният авторитет. Бени, който може да бъде описан като малко по-авторитетно изостанал, лежи на пода и дреме, но въпреки това се протяга да вземе един стик и го използва, за да сръчка Кевин в корема.
– К’во, по дяволите? – изръмжава Кевин.
– Дай ми снус – моли го Бени.
– Ти да не си глух, пукел такъв! Току-що казах, че не ми е останал!
Бени остава да лежи спокойно на пода, без да откъсва очи от Кевин. Продължава да го бута със стика, докато накрая Кевин го дръпва от ръцете му, протяга се към якето си и вади оттам почти пълна кутийка със снус.
– Кога ще се научиш, че не можеш да ме лъжеш? – усмихва се Бени.
– Кога ще почнеш да си купуваш свой си снус? – отговаря Кевин.
– Вероятно горе-долу по някое време.
Лют се връща без снус. Кимва весело на Кевин.
– Родителите ти ще дойдат ли на мача утре? Майка ми е купила билети кажи-речи за цялата рода!
Кевин замълчава и започва да облепя стика си. Бени го вижда с периферното си зрение и знае точно какво означава това, така че се обръща към Лют и се засмива:
– Съжалявам, че ще те разочаровам, Лют. Но роднините ти ходят на твоите мачове, за да гледат как играе КЕВИН.
Съблекалнята избухва в подигравателен смях. А на Кевин не му се налага да отговаря на въпроса дали родителите му ще дойдат на мача. Трудно е да имаш по-добър приятел от Бени, като се изключи това, че никога няма снус.
Амат седи в един ъгъл, зает с най-добрата си имитация на празно пространство. Като червей и най-млад в съблекалнята, той с основание е смъртно изплашен да не привлече вниманието върху себе си. Вдигнал е поглед високо, така че да избягва зрителен контакт с останалите, но все пак да успее да види, ако някой реши да го замери с нещо. Стените над закачалките са покрити с бележки с лозунги: „Работи здраво, печели просто“. „Отборът преди аза.“ „Играем за мечката от предната страна на фланелката, не за името от задната.“ По средата има надпис с особено голям шрифт, изглежда поставен наскоро, който гласи: „Ние сме лоши губещи, защото добрите губещи са тези, които губят често!“.
21
Тютюнев продукт, популярен в Скандинавия. Пакетчетата снус се консумират, като се поставят в устата, зад горната устна. Обикновено се съхраняват в кръгли кутии, наричани шайби. – Б. пр.