Запътила се е към паркинга, но спира при пързалката и се взира в нея. Колкото и да се опитва, тук никога няма да бъде нещо повече от половинката на Петер. Приема, че всички възрастни от време на време се замислят за живота, който са могли да живеят някъде другаде. Това колко често ти минават такива мисли може би определя колко щастлив можеш да бъдеш. Майка ѝ все казваше, че дъщеря ѝ е настроена неизлечимо романтично и в същото време неизлечимо състезателно. Мира предполага, че това е вярно, като се има предвид, че с Петер три пъти са играли заедно боулинг и въпреки това още са женени. След третия път потърсиха в интернет „дежурен брачен консултант“ в един и половина през нощта. Боже, колко му се дразни понякога и колко го обича... Не изпитва онази любов, която покълва и расте, а тази, която те измъчва. Все едно непрестанно се намира в критично състояние. Иска просто денонощието да имаше четиресет и осем часа. Дори не е алчна, би се задоволила и с трийсет и шест. Просто иска да изпие едно питие и да изгледа докрай някой сериал, прекалено ли е да помоли за нещо такова? Просто иска да има време да ушие достатъчно голямо одеяло.
Твърде често си мисли за другия живот. Онзи, който някой друг живее. Ужасно се радваше за Петер, когато му предложиха договор в НХЛ, но и ужасно се зарадва за себе си, когато кариерата му приключи. Когато тя най-накрая почувства, че си е намерила място. Ще му го признае ли някога? Че за нея краткото време, когато той не беше нито играч, нито спортен директор, а продаваше застраховки и просто се опитваше да бъде доволен от живота, бе най-хубавият период от брака им? Как да кажеш такова нещо на някого, когото обичаш?
Когато Исак умря, сякаш го последваха всички и всичко. Дробовете им колабираха и те имаха нужда от изфабрикувана любов, която да им направи изкуствено дишане. Затова Мира взе най-тежкото решение, което някога бе вземала: осъзна, че се налага да върне Петер към хокея.
Границата между живот и оцеляване е тънка, но когато си едновременно романтик и състезател, това има един положителен страничен ефект: никога не се предаваш. Мира взима млякото от колата, остава на място и се засмива сама на себе си. Осъзнава, че се е научила да го прави все по-често. После взима зелен шал с надпис „Бьорнстад Хокей“ и го връзва около врата си. На връщане в залата поздравява и прегръща хора, облечени в същия цвят. За кратък миг всичко останало губи значение. Не е нужно да разбираш всичко, което се случва на леда, за да го обичаш, нито пък е нужно да обичаш този град, за да се гордееш с него.
Петер обикаля около залата като призрак, който не може да влезе вътре. Целият му ден беше поредица от онези секунди, в които влизаш в стая и веднага забравяш какво си искал да вземеш оттам. В коридора пред офиса си се блъска разсеяно във Фрак, което си е постижение, тъй като Фрак се забелязва отдалече. Висок е около два метра, а и е станал доста по-широк, отколкото беше, когато играха заедно на финала във Висшата лига. Винаги е бил от хората, които компенсират слабото си самочувствие, като привличат колкото се може повече внимание върху себе си. Говори високо като дете със слушалки, а като тийнейджър винаги ходеше на купони, облечен с костюм, докато всички останали носеха дънки, защото бе чел в някакво списание, че това се харесва на момичетата. Когато пък бяха последен клас в гимназията, един от спонсорите на клуба умря и всички от отбора трябваше да се явят на погребението с костюми. Щом разбра за това, той реши да отиде с фрак. Така получи прякора си.
Сега е собственик на няколко големи магазина за хранителни стоки, един тук, един в Хед и два на други места, чиито имена Петер не е проявил достатъчно внимание да запомни, когато Фрак му е разказвал за тях. Все пак той говори толкова много, че са го изхвърлили от всички ловни клубове в цялата околия, защото не може да си мълчи дори в гората. Когато играеха заедно, Фрак жестикулираше с дългите си ръце всеки път, когато съдията отсъдеше срещу него, а настроението му прескачаше толкова бързо между смях, плач, отчаяние и бяс, че Сюне казваше, че все едно се опитва да тренира „мим, който никога не си затваря устата“. Фрак бе посредствен играч, но обичаше да се състезава. Когато приключи с хокея, тази нагласа го превърна в много повече от посредствен търговец. Сега си сменя колата всяка година, а на ръката си носи „Ролекс“ с размерите на апарат за кръвно налягане. Трофеи от друг вид спорт.