2 на 2. Маган Лют вече е слязла долу и блъска по вратата на секретариата, за да е сигурна, че ще запишат асистенцията на Вилиам.
Давид кимва мълчаливо сам на себе си и потупва Амат по каската. Зениците на Бенгт се разширяват от чист стрес, когато осъзнава какво е напът да се случи.
– По дяволите, Давид, нали не си сериозен?
Давид е сериозен като неволен изстрел.
– След още една смяна на Лют ще му трябва кислородна маска, а след две – свещеник. Имаме нужда от скорост.
– Лют току-що направи асистенция!
– Извадихме късмет. Ние не разчитаме на късмет. АМАТ!
Амат просто го зяпа, без да помръдне. Давид го хваща за каската.
– При следващата була[33] в нашата зона искам да хукнеш към противниковата половина. Не ми пука дали ще получиш шайбата, искам просто да разберат колко си бърз.
Той посочва към скамейката на другия отбор. Амат кима неуверено. Давид не откъсва очи от него.
– Искаш ли да бъдеш някой, Амат? Искаш ли наистина градът да види, че можеш да бъдеш някой? Тогава им го покажи.
При следващата защитна була Бени застава от едната страна на Кевин, а Амат – от другата. През това време Маган Лют стои, опряла и двете си длани на стъклото, което отделя скамейката на Бьорнстад от трибуната, и крещи как н-и-к-о-й не можел да извади сина ѝ от полуфинала безнаказано. Бенгт поглежда Давид.
– Ако изгубим мача, ще те кастрира.
Давид се обляга отпуснато на мантинелата.
– В този град има тенденция на победителите да им прощават.
На леда Бени прави каквото му е казано, добира се до шайбата и веднага я изчиства от зоната, плъзгайки я към отсрещния край на игрището. Амат също прави каквото му е казано: втурва се натам. Един защитник веднага го спира със стика си и когато Амат успява да се измъкне, шайбата вече е толкова далеч, че няма смисъл да я гони. Въпреки това го прави. Хората по трибуните, които разбират от хокей, започват да шепнат помежду си. Тези, които не разбират, въздъхват дълбоко. Противниковият вратар излиза спокойно напред, изчиства шайбата, стига се до удар към вратата на Бьорнстад и съдията отсъжда нова була, а Амат стои сам в другата половина, на шейсет метра от зоната. Останалите спонсори мърморят „компас ли му трябва на онзи, а?“, но Фрак вижда това, което вижда Давид. Това, което по-рано видя Сюне.
– Бърз е като росомаха с горчица в задника! Него не могат да го стигнат! – усмихва се той.
Давид се навежда над мантинелата и улавя Амат за рамото, докато момчето се връща към своята половина.
– Пак.
Амат кима. Играта е подновена, а този път Бени дори не успява да изкара шайбата от зоната, но въпреки това Амат се втурва с всички сили към противниковата врата и не спира, преди да е стигнал до мантинелата в другия край на игрището. Чува освиркванията и подигравките от трибуните: „Да не се изгуби? Шайбата дори не е близо!“. Но момчето гледа единствено към Давид. Вратарят на Бьорнстад блокира шайбата, следва нова була. Давид описва малък кръг с показалеца си. „Пак.“
Амат хуква по леда за трети път, но вече няма значение къде е шайбата, защото сега в залата има още един човек, който забелязва скоростта му и осъзнава какво е напът да се случи. Треньорът на другия отбор грабва купчина листове от ръцете на асистента си и се развиква:
– Кой е това, по дяволите? Кой е осемдесет и първи номер?
Амат успява да вдигне поглед към трибуната. Мая стои на стълбите точно под столовата и го гледа. Копнял е за това още откакто тръгна на училище и ето че сега тя го гледа. Той толкова се разконцентрира, че чува Бобо да крещи името му чак когато минава току покрай скамейката.
– АМАТ!
Бобо се е надвесил над мантинелата и го хваща за яката.
– Направи залъгващо движение към центъра, но тръгни по крилото!
В продължение на половин секунда двамата се гледат право в очите и не е нужно Бобо да казва нещо, за да си проличи какво ли не би дал, за да се намира на леда. Кимването на Амат е обещание и двамата блъсват каските си. Мая все още стои на стълбите. При следващата була Кевин и Бени правят кръгче около точката за изпълнение, спират до Амат и се навеждат към него.
– Имаш ли още сила в тия твои пилешки крака? – ухилва се Кевин.
– Подай ми шайбата и ще видиш – отвръща Амат и го поглежда с кървясали очи.
33
След прекъсване играта се подновява с була. Двама играчи (по един от всеки отбор) застават на едно от деветте отредени за целта места. Съдията пуска шайбата между играчите, които се опитват да се преборят за нея, да я подадат на свой съотборник или да я изчистят напред. – Б. пр.