– Хей, звездата, сега мой ред ли е? – виква Мира.
Петер се усмихва меланхолично и тръгва към нея. Те се хващат нежно за ръце и започват да танцуват бавно, описвайки малки, малки кръгове. Накрая Мира слага длани на лицето му и го целува толкова силно, че Петер започва да се смущава. Тя още е способна на това.
– Не изглеждаш толкова щастлив, колкото би трябвало – прошепва тя.
– Напротив – пробва той.
– За Сюне ли става въпрос?
Той заравя лице в шията ѝ.
– След финала спонсорите смятат да обявят публично, че Давид поема мъжкия отбор. И искат да принудят Сюне да подаде оставка. Мислят, че ще изглежда зле от медийна гледна точка, ако го изритат.
– Вината не е твоя, скъпи. Не можеш да спасиш всички. Не можеш да носиш целия свят на раменете си.
Петер не отговаря. Мира го погъделичква по косата и се усмихва.
– Засече ли се с дъщеря си? Ще ходи при Ана да „учи“.
– Доста се е гримирала като за решаване на уравнения, а? – измърморва Петер.
– Трудно е да се довериш на тийнейджърите, при положение че ти самият си бил такъв. Спомням си, когато с едно момче щяхм...
– Не искам да слушам!
– Стегни се, скъпи, имала съм живот и преди да те срещна.
– НЕ!
Петер я грабва рязко и я вдига в прегръдките си, а Мира остава без дъх. Той още е способен на това.
Двамата започват да се кискат като младежи.
През прозореца на столовата виждат Мая и Ана да се отдалечават по пътя заедно с играчите и съучениците си. По тъмно температурите падат рязко, снегът се вихри около телата на момичетата.
Още никой не го знае, но вятърът ще се разрази в буря.
20
Адреналинът прави странни неща. Прозорците във вилата на семейство Ердал се тресат от надутите тонколони, а първият етаж се пълни с хора толкова бързо, че те сякаш се сипят през дупка в тавана. Повечето от играчите вече са неудържимо пияни, а останалите гости не изостават много. Не са начинаещи, що се отнася до купони в свободни от родители къщи. Всички пият от пластмасови чаши, всички картини са свалени от стените, чупливите предмети са прибрани, мебелите са увити в найлон. През цялата нощ двама юноши се редуват да пазят стълбището, така че никой да не се качва горе. Кой каквото ще да говори за Кевин, но и той като треньора си не разчита на случайността и вярва в подготовката и внимателното планиране. Чистачката идва рано сутрин и често казва, че ако ще Кевин да убие някого в къщата, пак няма да остави следи. Кевин ѝ плаща добре, за да не казва нищо на родителите му, а във вечер като тази той знае, че съседите ще си легнат с тапи за уши и ако някой ги пита, ще се престорят, че не са си били у дома.
Вече никой не споменава факта, че Кевин, изглежда, е единственият, който не се радва на собственото си парти. Във всекидневната тийнейджърите пият и пеят, губейки прогресивно дрехите си, но на двора, от другата страна на дебелите, изолирани стени, е почти тихо. Пот капе от лицето на Кевин, а той продължава да праща шайба след шайба към вратата. Никога не може да се успокои след мач, но когато са спечелили, поне не е агресивен. Ако загубят, дворът и малката пързалка се изпълват със счупени стикове и парчета стъкло. Както обикновено, Бени седи съвършено безразлично на една пластмасова маса и пъргаво върти цигари между пръстите си, за да изкара тютюна, без да съсипва хартията. Запълва празнината с трева, завива върха, вади внимателно филтъра със зъби и го заменя с тънко навито картонче. Използва тази техника, защото собственичката на магазина за цигари в Бьорнстад е сестра на училищния директор, така че не може просто да си купи колкото си иска листчета, без да вземе и тютюн и без никой да задава въпроси. За поръчка по интернет и дума не може да става, майка му проверява пощата като полицейско куче. И въпреки че никой никога не е виждал Кевин да пуши, преди няколко години той започна да събира по две цигари от всички гости по купоните, за да има в какво Бени да си свива тревата. Като гледа съсредоточения в дрогата си идиот и негов най-добър приятел, Кевин по някакъв странен начин се отпуска.
– Ще те продам в някоя от онези фабрики в Азия, където работят деца. С малките си пръсти ще шиеш футболни топки по-бързо от всеки сополанко – ухилва се Кевин.
– А искаш ли да ти ушия и по-голяма мрежа, та да вземеш да вкараш някой гол? – пита Бени и заляга светкавично, без дори да погледне нагоре. Кевин праща една шайба на десетина сантиметра над главата му с такава сила, че дъската, в която се удря, продължава да се клати няколко минути след това.