Остава там, докато димът и минусовите температури не притъпяват усещанията му – както отвън, така и отвътре. След това се връща в града и свива по малка вилна уличка. Задига един мотопед и се отправя към Хед.
– Защо не харесваш хокеисти? – пита Кевин.
– Защото не сте особено умни – смее се Мая.
– Какво искаш да кажеш? – пита той искрено.
– Открили сте бандажите седемдесет години преди да откриете каските – казва тя.
– Имаме си приоритети! – усмихва се той.
Пият още. Когато се състезават, печели Кевин. Той никога не губи.
„Плевнята“ е лошо име за кръчма – особено ако се намира в плевня. Но както се шегува шефът на Катя: никога не се е случвало някой да погледне жител на Хед и да каже „знаеш ли, имаш почти ТВЪРДЕ богато въображение!“. Групата на сцената свири пред шепа поразително незаинтригувани мъже в напреднала средна възраст и също толкова напреднало ниво на опиянение. Катя стои зад бара, когато единият от охранителите идва при нея.
– Брат ти има ли мотопед?
– Не.
Охранителят се подсмихва.
– Тогава му кажи да го паркира отзад.
Катя, втората най-голяма сестра на братчето, което някой хубав ден ще ги довърши, въздъхва, когато Бени влиза вътре. Не знае дали той си търси белята, или белята търси него, знае само, че вървят ръка за ръка. Има късмет, че най-голямата му сестра не е тук, мисли си Катя, в противен случай вече щеше да е останал без глава. Но Катя не може да се ядоса, никога не е могла, не и на него.
– Спокойно, спокойно, ще върна мотопеда – обещава Бени и опитва да се усмихне, но Катя вижда, че брат ѝ цяла вечер се е сдухвал.
– Чух, че днес сте спечелили, какво правиш тук? – пита тя.
– Празнувам, не виждаш ли – отговаря с горчивина, а сестра му се навежда напред и го целува силно по косата.
– При татко ли си ходил?
Той кима. Любимият ѝ брат. Разбира много добре защо всички момичета се влюбват в него. „Тъжни очи, диво сърце, такива мъже носят само проблеми“, казва майка им, а тя го знае от опит. Катя не е ходила на гроба на баща им, нито веднъж, но понякога си мисли за него и какво ли е да се чувстваш толкова зле, без да разкажеш на никого за това. Ужасно е да пазиш голяма тайна от хората, които обичаш.
Когато е ядосан заради нещо, Бени ходи при най-младата си кака – Габи – и си играе с децата ѝ, докато гневът му се изпари. Когато иска да помълчи и да помисли, ходи при най-голямата си сестра – Адри – горе в развъдника. Но когато е наранен, идва тук. При Катя. Затова тя го гали по бузата, вместо да му се развика.
– Ще останеш ли на бара за малко, докато оправя всичко в офиса? После можеш да се прибереш с мен. Момчетата ще се погрижат за мотопеда – казва тя и кима към охранителите.
Утре сутринта двама мъже, с които човек не би искал да води спорове, ще върнат мотопеда на собственика и ще му обяснят, че „явно по погрешка го е забравил в Хед“. А когато го остави за поправка, от сервиза няма да му вземат пари. По тези места човек не задава излишни въпроси.
– И не пипай бирата! – заповядва Катя.
Бени отива зад бара, изчаква сестра му да влезе в офиса и си отваря една бира. Бандата на сцената изпълнява кавъри на стари рок парчета, защото това е музиката, която трябва да свириш, ако искаш да свириш в Хед. Музикантите изглеждат както може да се очаква – с наднормено тегло, поднормен талант и типични физиономии. Всички – освен басиста. В него няма нищо типично. Черна коса, черни дрехи, но въпреки това блести. Останалите се мъчат да изкарат каквото могат от инструментите си, но той сякаш си играе. Приклещен е между усилвател и автомат за цигари, но този квадратен метър е неговото кралство и той танцува така, сякаш плевнята се намира не в края, а в началото на света.
В паузата между две песни басистът забелязва младия барман с рошавата коса. В този момент в бара все едно няма други хора.
Ана излиза от тоалетната. Лют стои точно до вратата. Надвесва едрото си тяло над нея и опитва да я вкара обратно вътре. Ако не беше толкова пиян, може би щеше да успее, но тя се изплъзва чевръсто и изтичва в антрето, докато той се пресяга към ръба на тоалетната чиния, за да не падне.