– Ще се видим ли следващата неделя? – виква басистът.
Не получава отговор.
Мая стои в кухнята и внезапно осъзнава, че Ана я няма. Отива да я търси. Момчетата я виждат как се подпира на стената, за да запази равновесие. Алкохолът я подмята наляво-надясно като пингвин върху нестабилен леден къс. Лют се навежда към Кевин и прошепва в ухото му:
– Дъщерята на спортния директор, Кев, НИКОГА няма да си легнеш с нея!
– Обзалагаме ли се? – засмива се Кевин.
– Стотачка – кима Лют и двамата си стискат ръцете.
Впоследствие Мая си спомня любопитни подробности, като това, че Кевин беше разлял малко алкохол върху блузата си и петното приличаше на пеперуда. Никой няма да я пита за това. Ще искат да знаят единствено колко е пила тази вечер. Дали е била пияна. Дали го е държала за ръка. Дала ли му е сигнал. Дали се е качила на горния етаж доброволно.
– Изгуби ли се? – усмихва се той, щом я вижда до стълбите.
Тя вече е обиколила долния етаж три пъти, без да открие банята. Засмива се и разперва ръце.
Забравя за Ана.
– Това е направо адската къща. Все едно живееш в Хогуортс! Колко пари имат вашите всъщност?
– Искаш ли да видиш втория етаж? – пита той.
Тя завинаги ще съжалява, че го последва нагоре по стълбите.
Колата на Катя запалва неохотно от осмия или деветия опит.
– Тази вечер можеш да спиш при Адри в развъдника.
– Не, закарай ме вкъщи – моли я Бени сънено.
Тя го погалва по бузата.
– Не, виж сега. Адри и аз обичаме малкото си братче. А ако още веднъж се прибереш при мама, вмирисан на бира и трева, тогава вече няма да имаме малък брат.
Той изръмжава, сваля якето си и го подпира на прозореца като възглавница. Тя го бутва закачливо по ръката, точно под края на ръкава, където има татуировка на мечка.
– Басистът беше сладък. Но май възнамеряваш да ми кажеш, че не е бил твой тип, както правиш с всички?
Бени отговаря със затворени очи:
– Не обичаше хокей.
Тя се засмива, но когато малкият ѝ брат заспива, Катя избърсва сълзите си. Още от времето на пясъчника и люлките момичетата винаги са гледали след него. Поравно – защото искат да го уловят и защото подозират, че не могат. Просто не разбират защо.
През годините Катя винаги му е пожелавала едно и също – друг живот. На друго място, в друго време, той може би щеше да стане друго момче. По-нежно и сигурно. Но не и в Бьорнстад. Той носи в себе си твърде много неща, които никой тук не вижда. А и тук е хокеят. Отборът, момчетата, Кевин. Те са всичко за него, така че той е всичко, което те искат да бъде. Това е ужасно.
Да имаш тайна от хората, които обичаш.
Всички обясняват какво е. Сестрата в училище, бедните учители, които водят часовете по сексуално образование, разтревожените родители, морализаторските телевизионни сериали, целият интернет. Всички. През целия си живот човек слуша точно какво ще се случи. И въпреки това никой не казва, че ще стане така.
Мая лежи по гръб в леглото на Кевин. Това е първият път, когато пуши марихуана. По-различно е, отколкото си е представяла, все едно топлината има вкус. Димът като че ли се издига право към главата ѝ, вместо да слиза към дробовете. Навсякъде по стените има плакати на хокеисти, а рафтовете са отрупани с трофеи, но в един ъгъл Мая вижда стар грамофон. Ще запомни точно него, защото не се вписва в обстановката.
– Старият грамофон на татко, харесва ми как звучи... как пращи, когато сложиш плочата... – казва той така, сякаш се извинява.
Пуска музика, Мая не си спомня каква, помни само пращенето. След десет години все още ще се случва да чуе същия звук от грамофон в някой бар или магазин за дрехи на другия край на света и мигновено ще се връща точно тук, в този момент. Усеща тежестта на тялото му върху своето и се засмива, ще си спомня и това. Целуват се и тези два въпроса ще ѝ бъдат зададени повече пъти от всеки друг въпрос през живота ѝ: кой кого целуна? Ти отвърна ли на целувката му? Той я целува. И да, тя отвръща на целувката. Но когато опитва да свали панталоните ѝ, тя го спира. На него, изглежда, му се струва, че това е игра, затова Мая дръпва ръката му по-силно.
– Не искам, не сега, никога не съм... – шепне тя.
– Разбира се, че искаш – настоява той.
Тя се ядосва.
– Да не си глух? Не, казвам ти НЕ!
Хватката му около китките ѝ се затяга, първо почти незабележимо, после до болка.
Катя завива по малкия горски път точно след табелата „Добре дошли в Бьорнстад“. Кара нагоре към развъдника. Тук няма лампи, така че щом Бени поглежда сънено през прозореца, не разбира какво вижда, преди да са го подминали.
– Спри – измърморва той.
– А? – чуди се Катя.