Мира стои пред стаята на Мая, сложила ръка на дръжката, но не почуква повторно. Дъщеря ѝ вече ѝ каза, че е болна, а Мира не иска да е от онези майки. Натякващите, неготините, тревожните, свръхгрижовните. Не иска да почука още веднъж и да попита дали всъщност нещо друго не е наред. Не се прави така, нищо не смълчава едно петнайсетгодишно момиче така, както думите „Искаш ли да поговорим?“. Не може просто да отвори вратата и да пита дъщеря си защо внезапно е започнала доброволно да си пере дрехите. Тя какво, да не е от тайната полиция?
Затова постъпва като готина, ненатякваща, нетревожна и несвръхгрижовна майка. Качва се в колата си и потегля. Четиресет и пет минути по-късно спира насред гората. Седи сама в мрака и чака напрежението в гърдите да я отпусне.
Лют отваря вратата и го поглежда така, сякаш е видял торта.
– Кевин! Здрасти! Или... какво...?
Кевин му кимва припряно.
– Готов ли си?
– За... какво? Училище? Сега? С теб? Значи... дали искам да вървим до училище? Заедно?
– Готов ли си, или не?
– Къде е Бени?
– Майната му на Бени.
Лют стои с отворена уста, шокиран, без да знае какво да каже. Кевин върти нетърпеливо очи.
– Причастие ли чакаш? Затвори си устата, по дяволите. Да тръгваме.
Лют започва да се препъва, бързайки да си обуе обувките на правилния крак и да навлече връхните си дрехи върху поне приблизително правилните части от тялото. Кевин не обелва и дума през целия път. По едно време едрият му съотборник грейва и вади сто крони.
– Дължа ли ти ги, или не?
Започва да се кикоти неконтролируемо, когато Кевин взима банкнотата. Кевин, от своя страна, опитва да изглежда небрежно, когато го моли:
– Но си затваряй устата, окей? Знаеш ги какви са мацките.
Лют никога не е изглеждал толкова въодушевен от нещо, колкото от възможността да дели тайна със своя капитан.
Телефонът на Мая звъни и тя иска с цялата си душа да се обажда Ана, но отново е Амат. Скрива телефона под възглавницата си, все едно опитва да го задуши. Не знае какво да му каже, но знае, че на Амат преди всичко му се иска да не бе станал свидетел на случилото се. Ако не му вдигне, може би и двамата ще се научат да се преструват, че не е станало нищо. Че става дума просто за недоразумение.
Маха батериите на датчиците за дим и отваря всички прозорци, преди да просне блузата си на пода в банята и да я запали. Веднага след това запалва една опаковка йогурт и оставя върха ѝ да изгори, след което я изгася и я слага върху кухненския плот. Когато майка ѝ, жената с обоняние като на мечка гризли, се прибере у дома и се зачуди защо вътре мирише на дим, Мая ще обясни, че е обърнала опаковката върху горещ котлон.
Помита внимателно остатъците от блузата и едва сега осъзнава, че копчетата са се стопили и са залепнали за канала, а синтетичният плат не се е превърнал в пореста пепел, както се бе надявала. Ако Ана беше тук, щеше да каже: „Shit, Мая, ако някога ще убивам някого, напомни ми да НЕ те моля за помощ!“. Ана ѝ липсва. Боже, колко ѝ липсва. Седи на пода в банята, плаче и опитва сама да се убеди да звънне на най-добрата си приятелка, но не може да ѝ го причини. Не може да я въвлече в това. Да я принуди да пази такава тайна.
Отнема ѝ повече от час да изчисти банята и да събере остатъците от изгорялата блуза. Слага ги в найлонова торба. Стои разтреперана на прага на входната врата и се взира в кофата за боклук, която се намира на десет метра от нея. Навън е светло, но това няма значение. Страх я е от тъмното, посред бял ден.
25
Ана отива на училище сама. Държи телефона си в ръка като оръжие, заредила е номера на Мая и държи пръста си на спусъка, но не звъни. Най-важното им обещание беше никога да не се изоставят. Не ставаше дума за сигурност, обещанието просто означаваше, че двете са равни. Никога не са били такива в което и да е друго отношение. Ана е добра само в неща, които се правят сред природата, там Мая имаше нужда от нея. Но веднага щом се върнеха от гората, на Ана постоянно ѝ се напомняше, че животът на Мая е много по-добра версия на нейния. Мая все още има двама родители. Брат. Дом, който не мирише на цигари и водка. Тя е умна, забавна, популярна. Има по-добри оценки. Музикална е. Смела. Може да си намери по-добри приятели. И момчетата я харесват.
Ако Ана остави Мая сама сред природата, Мая ще умре. Просто не разбираше, че да остави Ана сама на парти, е същото. Обещаха си никога да не се изоставят, това бе единственото, което ги правеше равни.