Обаче той бе онзи, който се засмя — добронамерено, при това.
— Мдааа. Трудно е за вярване, но продължих с учението, за да получа магистърска, а след това и докторска степен. Всъщност започнах да практикувам.
Гласът му заглъхна.
— Използваш минало време — отбелязах аз.
— Така е. Не се получи. Практиката ми така и не потръгна. Но всъщност причината беше вътре в мен. Използвах форма на терапия на действителността, но тя изобщо не заработи както трябва. И най-накрая разбрах защо: не знам — истински — какво е действителността. Никой не знае.
Това започваше да ми звучи познато. Опитах се да разведря нещата, преди да станат прекалено сериозни.
— Някой не беше ли казал, че действителността е това, което те спъва, когато се опиташ да се разхождаш със затворени очи.
Усмивката на Крайтън издаваше следи от старата снизходителност, която толкова вбесяваше някои хора.
— Да. Предполагам, че някой би измислил подобно нещо. Като и да е, реших да отпътувам и да пробвам, дали мога да открия какво всъщност е действителността. Доста пътувах. Повъртях се из едно местенце, наречено Мискатонски университет. Чува ли си го някога?
— В Масачузетс е, нали?
— Същия. В едно малко градче, наречено Аркам. Закачих се за катедрата по антропология — това бе специалността ми преди да завърша, все пак. Но сега съм напуснал преподаването, за да напиша книга.
— Книга?
Това неговото започваше да ми изглежда като един доста разпокъсан живот. Но не би трябвало да се учудвам.
— Ама каква сделка само! — каза той и очите му искряха. — Отпуснаха ми средства от Рътгърс, Принстън, Американското фолклорно общество, Историческото общество на Ню Джърси и половин дузина други, само за да напиша книга!
— За какво става дума?
— Произхода на фолклорните приказки. Мисля да подбера няколко и да ги проследя до корените им. Ето къде е твоето участие.
— Ооо?
— Имам намерение да отделя значителна част на Дявола от Джърси.
— Има цели книги, написани за Дявола от Джърси. Защо не…
— Искам истински източници за това, Мак. Преди всичко първични. Нищо от втора ръка. Това определено вече е решено.
— С какво мога да ти бъда полезна?
— Ти си „боровка“, нали?
През мен премина вълна на негодувание. Въпреки че в наши дни хората наричаха себе си „боровец“ с известна гордост и дори съм виждала лепенки по броните на колите, разгласяващи навред „Борово могъщество“, някой от нас все още се наежват, когато прозвучи от устата на външен човек. Докато бях хлапе винаги се използваше като обидно прозвище. Подобно на „мидаджия“ тук по крайбрежието. Враждебни думи. Официално се отнасяше за местните обитатели на континента, оцелели от време оно, които обитаваха района на великата Пайн Берънс1, която се простираше на юг от Шосе 70 надолу през целия щат. Винаги съм ненавиждала това наименование. За мен то се равняваше на това, да наречеш някого „червеноврат“2.
Което, да си кажем правичката, не бе далеч от истината. Истинските „боровци“ са бедни провинциални хорица, в повечето случаи отглеждат зеленчуци или вършат черната работа в малиновите насаждения и боровинковите находища из блатата — повечето от тях наистина са със зачервени вратове. Много от тях са необразовани или в най-добрия случай с начално образование. Онези, които могат да си позволят возило, карат прототипи на разбити пикапи, през задното стъкло на които стърчи пушката им. Те дори говорят с акцент, който звучи по южняшки. Те са селяци от Джърси. Провинциални дървеняци в самото сърце на промишления север. Анахронизми.
„Боровци“.
— Кой ти каза? — казах с толкова равен то, колкото успях да докарам.
— Ти. Още в колежа.
— Така ли?
Разтърси ме факта, че до такава степен съм се откъснала от корените си. Като уплашена, наивна и неодобряваща самата себе си новачка в Рътгърс може нистина да съм се възприемала като „боровка“. Сега никога не споменавах тази дума, нито когато се отнасяше за мен, нито пък по отношение на другиго. Бях жена с колежанско образование; уважаван професионалист, който говореше с безупречен североизточен акцент. Никой с всичкия си не би ме възприел като „боровка“.
— Е, тогава просто си чешех езика — казах аз. — Корените на семейството ми са в Пайн Берънс, но аз самата по никой начин не мога да се нарека „боровка“. Така че се съмнявам, че мога да ти бъда полезна.
2
червеноврат — обидно прозвище за жителите на южните щати, които се занимават основно със земеделие