Поех си дълбоко дъх и занареждах:
— Ти си много добър човек. Всъщност прекрасен. Излъчваш определен… чар, различен от всички мъже, които съм срещала досега — божичко, всичко това звучеше адски глупаво! — И оценявам всички неща, които ми каза. Всичко е прекрасно, наистина прекрасно! — млъкнах, за да си събера мислите. — А тази къщичка — вдигнах я — наистина е дворец! Великолепна е, невероятна е и затова заслужава да отиде при жена, която те обича и споделя мечтите ти!
Сведох глава и продължих:
— Но тази жена не съм аз. Не мога да бъда с теб — вдигнах ръката си с годежния пръстен и я раздвижих, за да накарам диамантите да проблеснат под светлината на уличната лампа. — Сгодена съм за Хейдън. И само след няколко месеца ще се омъжвам. Вече всичко е планирано, а мама дори е преполовила списъка си по подготовката на сватбата.
Това наистина ми напомни за майка ми и че така бих наранила и нея. Тя обичаше Хейдън. Нямаше търпение двамата да се съберем.
— Мама вече е резервирала всичко — изрекох, — а когато се приберем, ще трябва да започнем да разпращаме поканите. Те също са напечатани. Даже имам една в стаята си в хотела — и посочих неопределено в тази посока.
— Поканите значи — промърмори Рой, загледан някъде покрай мен.
— Да! — кимнах, представяйки си онази, пъхната под огледалото в банята. — Датата, часът, мястото — всичко е определено. Всичко е… окончателно.
Очите на Рой потърсиха моите и ги задържаха настойчиво.
— И Хейдън е добър човек — побързах да вметна. — Даже прекрасен. Замесени сме от едно и също тесто. И знам, че ще бъда щастлива с него! — тръснах глава, за да се накарам да го повярвам. — А и реално погледнато, аз живея в Ню Йорк. Това е на стотици километри оттук. И имам отлична кариера. Ползвам се с огромно уважение заради онова, което правя!
— Не те моля да изоставиш работата си, Елън — обади се Рой. — Просто ти казвам, че знам, че мога да те направя щастлива!
Двама тийнейджъри на велосипеди, момче и момиче, минаха лениво покрай нас по потъналата в полумрак улица. Проследих ги, докато не завиха зад ъгъла.
— Виж какво — добавих, — и ако заради спора оставим всичко това настрани, истината е, че ти дори не ме познаваш! Защото, ако ме познаваше, сигурна съм, че нямаше да ме харесаш. Аз съм голям инат и винаги се държа така, сякаш знам всичко на този свят. Освен това струвам много като поддръжка, а нощем скърцам със зъби!
Рой се облегна на стената на шивачницата и изрече:
— Всичко това вече го знам. С изключение на скърцането със зъби. И може би знам за теб много повече, отколкото допускаш. Все пак те открих в сайта на „Уинстън Рийд“. Между другото, снимката ти там е много хубава.
Той ме е открил в сайта! Харесал е снимката ми! О, боже! Защо трябва да продължава да говори по този начин?
— Онази снимка е ужасна — промърморих.
— Нищо подобно, много е хубава! — отсече той. — Освен това прочетох всичко, което пише за теб в интернет. И открих всички статии, в които те споменават. И открих снимките ти!
— Снимките ми?
— Да, онези в онзи блог. Снимките, които си направила в Италия… Те ми харесаха най-много. Харесах начина, по който виждаш нещата, Елън… — пауза. — Ти виждаш света по много специален начин. Красив начин! Това е истинска дарба!
Сърцето ми претупа. Искаше ми се да се притисна в обятията му. Искаше ми се той да ме задържи там завинаги и да ми повтаря тези хубави неща отново и отново.
Но не можех да го направя. Предстоеше ми сватба.
— Рой — изрекох, — разбирам, че си ме проучил. Понаучил си нещо за мен, но…
— Не, почакай! — извика той и пристъпи крачка към мен. — Аз знаммногоза теб, Елън! — и пак ме закова с погледа си, от който пак не можах да избягам. — Знам, че си умна и забавна! И знам, че много обичаш семейството си! Очевидно е по начина, по който говориш за баба си, и от факта, че дойде тук само заради нея. Освен това знам, че си лоялна и че на теб може да се разчита, че никога не би предала някого, ако веднъж си дала дума, и че си художник, също като баба си. И въпреки че в момента фотографията ти е само хоби, трябва да продължиш да се занимаваш с нея, защото си много добра!
Наклони глава и се загледа в мен.
— Иначе си права — наистина се изживяваш като човек, който знае всичко на този свят. Разбрах го още на първия ден, в океана. Дори насред онзи въртоп се опитваше да ме убедиш, че нямаш нужда от помощ, защото някога си била в отбора по плуване в Ексетър — усмихна се. Аз не се сдържах и също се усмихнах. — Но освен това знам, че това е само обвивка — продължи. — И знаеш ли какво? — повдигна брадичката ми и се втренчи в мен. — Обичам това в теб! Обичам това в теб, защото… ами, защото те обичам!