— Различно значи — отбеляза Джим, облегна се назад в стола си и ме изгледа. — И какво по-точно?
Да де, какво. Това беше въпросът. Опитах се да измисля нещо оригинално. И в главата ми автоматично нахлу образът на баба, вдигнала поднос с боровинкови кифлички.
— Ами например… да си открия пекарна! — изтърсих.
Джим ме зяпна.
— Специалитетът ми, разбира се, ще бъдат боровинките! — продължих и го дарих с най-искрения си поглед, който успях да изобразя. Уискито вече играеше рок из вените ми и това ми харесваше.
— Боровинките ли? — изгледа ме невярващо репортерът.
— Същите — кимнах. — Това определено е една неразработена пазарна ниша! Бих могла да правя боровинкови кифлички. Баба ми беше страхотна сладкарка! — затворих очи и си я представих как меси тестото.Не го меси твърде много, Елън, иначе ще станат като гума! — Да, определено има огромна нужда от по-качествени боровинкови кифлички! — отбелязах важно и вдигнах пръст. — И мисля, че аз бих могла да ги осигуря!
— Звучите доста сигурна в себе си — изломоти Джим, докато поставяше парче краве масло върху варения си картоф.
— Да не забравяме и боровинковия пай! — продължих и направих пауза, обмисляйки други възможности. — Освен това могат да се направят торти, сладкиши и кроасани с боровинки! — хвърлих поредното картофче в устата си. — Доколкото знам, досега никой не се е сетил да направи боровинкови кроасани!
— Мисля, че сте права — изрече бавно Джим. — Не се сещам да съм виждал такива.
— Ще продавам и други неща, разбира се — продължих още по-смело. — Не може всичко да е само от боровинки! — замислих се, представяйки си своята пекарна — поднос с парчета лимонов сладкиш, прасковено шери в тясна касерола, кошничка кифлички с нар и джинджифил. И изведнъж се видях как измъквам от фурната тавичка, покрита с хартия за печене, върху която са подредени сладки, и въздухът се изпълва с аромат на разтопен шоколад. В предната част на пекарната ще има бели дървени масички и столове, където хората ще могат да си поръчват кафе и сандвичи. Може би дори чаени сандвичи, като онези, които правеше баба. С краставичка и сирене. С бекон и яйце. Пиле с къри. И хората ще си седят в пекарната ми, ще си четат вестника и…
Някой докосна ръката ми. Вдигнах очи и видях Джим, който ме наблюдаваше разтревожено.
— Къде се отнесохте?
— Извинете — промърморих. — Просто си мислех за пекарната.
— Доколкото разбирам, много обичате храната и се интересувате от приготвянето ѝ.
Кимнах, но през това време се опитвах да си представя какви цветни акценти биха били подходящи за помещение с бели маси и столове. Синьо може би? Бялото и синьото винаги са били страхотна комбинация. Свежа. Плажна.
— Ами политиката? — попита Джим.
Да, бяло и синьо. Какво ме пита той — за политика ли? Вдигнах очи към него.
— Моля? — и лапнах следващо картофче.
— Просто се питах, предвид рода, от който произхожда Хейдън… и неговото желание да влезе в политиката… Вие харесвате ли света на политиката?
Дали харесвам света на политиката ли? Въпросът ме хвана неподготвена. Сведох очи към омара си — тънките му крачета, големите щипци… Да, разбира се, че се интересувах от политика. Че кой не се интересуваше? Но дали я харесвах? Винаги съм смятала, че повечето политици са лъжци и мошеници, с изключение на семейството на Хейдън, естествено. Затова се опасявах, че честният ми отговор би гласял:Не, всъщност изобщо не харесвам света на политиката!
— Разбира се, че го харесвам! — отговорих на глас. — Защо да не го харесвам? — пърженият картоф се изплъзна от ръката ми и се приземи върху панталоните ми. Вдигнах го и видях, че бе оставил мазно петно със следи от кетчуп.
Джим кимна и се загледа в мен, докато се опитвах да изтрия петното със салфетка, топната във вода. Около червения център се появи петсантиметров влажен кръг, подобен на мишена за дартс.
Репортерът лапна поредното парче варен картоф, а аз пак започнах да се оглеждам за сервитьорката. Не бе възможно в кухнята им да няма поне един човек, който да може да се справи с черупката на омара! Накрая, предавайки се, аз хванах с клещите опашката, но те моментално се плъзнаха по повърхността на черупката и удариха чииийката с краве масло, което проблясваше като локвичка. Но това не бе в състояние да ме откаже! Пак сграбчих опашката и натиснах клещите с все сила. Този път черупката експлодира, запращайки парчета рачешко месо по цялата маса, върху блузата ми и върху дрехите на Джим.