— О, боже! Съжалявам! — извиках, грабнах чистата салфетка на Хейдън и я подадох на репортера. А после, макар да си знаех, че не трябва да го правя, аз се разсмях.
Джим започна да почиства парченцата от предната част на ризата си и ръкавите, но докато оглеждаше състоянието на масата, и той се разсмя. После продължихме да чистим дрехите си, но всеки път, когато се погледнехме, целите покрити с парченца омар, пак започвахме да се хилим. Просто не можехме да спрем. Когато най-сетне се овладяхме, и двамата бяхме останали без дъх, очите ни се бяха насълзили от смях.
Най-сетне бях успяла да се овладея, когато откъм тълпата, струпала се край мишените за дартс, се разнесе възглас и един от мъжете извика бира за всички. Погледнах натам и успях да зърна майка ми, вдигнала високо стреличка, като че ли се канеше да я хвърли. После тя наистина я хвърли, но от мястото си не можах да видя къде се е приземила.
— Това е майка ми — промърморих. — Казах ти, че е шампион!
И се заех отново с опашката на омара, но Джим грабна клещите от ръцете ми и отсече:
— Най-добре дай на мен!
Пое клещите и само с едно движение щракна черупката, която се раздели равномерно.
Ококорих се, възхитена от уменията му.
— Никога няма да оцелееш в Мейн, ако така отваряш омарите си — отбеляза Джим.
Да живея в Мейн.
Той се ухили и аз знаех, че се шегува, но единственото, за което можех да мисля, бе Рой Къмингс и къщичката, която той бе направил за мен, и красивите неща, които изрече, докато стояхме отвън.
Сведох глава и очите ми се напълниха със сълзи.Влюбен съм в теб. Знам, че мога да те направя щастлива.Отпуснах глава в ръцете си и затворих очи. Но не можех да избягам от него. Все още виждах лицето му и безмълвната въздишка на поражение, когато ми каза сбогом.
— Добре ли си?
Отворих очи. Джим ме наблюдаваше с тревога.
— Не знам — промърморих.
— Мога ли да помогна с нещо?
Поклатих глава. Исках Хейдън да се върне и да ме отведе обратно в хотела. Но къде беше той?
— Добре съм — и продължих да седя със сведена глава.
Джим бутна чинията си настрани и отсече:
— Добре, Елън! Искаш ли да сключим една сделка?
И когато известно време не каза нищо, аз вдигнах очи.
— Виж какво, тази вечер можеш да гледаш на мен просто като на приятел, става ли? Свалям си репортерската шапка, ето, виж! — и се престори, че вдига нещо от главата си, след което го хвърли назад. — Няма я, видя ли?
Втренчих се в него. Имаше прекрасни кафяви очи, доверчиви очи, като на кученце.
— Окей — кимнах.
Той се приведе напред и прошепна:
— Е, кажи сега какво има?
И аз се облакътих на масата, приведох се към него и изрекох:
— Нали се сещаш за онзи тип, дето дойде тук преди известно време? Висок, с тъмна коса?
— С шапката на „Ред Сокс“ ли?
— Да — кимнах. — Това е Рой.
— Не съм много сигурен, че… — погледна ме объркано Джим.
— Казва се Рой. Рой Къмингс.
Вторачих се в разводненото уиски в чашата си. Главата ми тежеше. От всичкия този алкохол в мен ставаше нещо странно.
— Ето как стоят нещата — изрекох, усещайки, че започвам леко да завалям думите. — Остават три месеца до сватбата ми… — вдигнах три пръста. — И всичко върви перфектно, всичко е готово… И тогава срещам него. Рой. Рой Къмингс. Просто се появява в живота ми. От нищото.
Размахах ръце.
— Не, не е точно така, не е от нищото! От Бийкън, щата Мейн — посочих към пода. — Точно оттук. И той ми казва, че ме обича! О, боже! — отметнах назад глава, което не се оказа особено умна идея, защото изведнъж всичко в ресторанта ми се завъртя. — Олеле! — промърморих, връщайки главата си в нормална позиция.
Джим се премести от моята страна на масата, на стола до мен.
— Елън, добре ли си? Ако искаш, мога да те отведа в хотела, а?
— Та ето какво ме озадачава най-много! — продължих, копнеейки най-сетне да излея душата си пред някого. — Как е възможно да ме обича? Та ние се запознахме само преди седмица! В най-буквалния смисъл на думата!Една седмица! Това са само седем дена! — и вдигнах пръсти, които според мен бяха седем, но май не ги бях преброила много добре, защото Джим сви един от тях.
Загледах се в омара в чинията си, с разцепената му черупка и разпръснатите наоколо парчета.
— Аз, разбира се, му казах, че няма начин.Няма начин! Защото след три месеца се омъжвам. Виждаш ли? — вдигнах лявата си ръка. — „Ван Клеф“ — поех си дълбоко дъх и издишах. — „И Арпелс“.
— Много е красив — кимна Джим. — Даже прекрасен!
— Естествено. Хейдън избира само най-доброто — сълзите ми рукнаха. — Казах му, че аз не го обичам! Че не можем да бъдем заедно!
— На Хейдън? — изгледа ме сащисано Джим.
— Не, на Рой.