По бузата ми се плъзна сълза. Поех си дълбоко въздух и с последни сили изрекох:
— Хейдън, много съжалявам, но не мога да се омъжа за теб!
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
Добре дошла у дома!
Опитах се да отворя очи, но клепачите ми бяха залепнали. Разтърках ги, примигнах, пак ги разтърках, пак примигнах. Устата ми беше пресъхнала, косата ми миришеше на риба. Главата ми се намираше върху бяла възглавница, а пред мен се виждаха масичка и лампа, които не ми бяха познати. Часовникът ми беше на масата, заедно с чаша вода. Завъртях леко глава и видях, че се намирам в стая, подобна на моята — стая 10 или 8, или както там я наричаше Пола, — само дето тук имаше две легла, различни мебели, а на бюрото имаше спортен трофей, изобразяващ човек, държащ… Какво? Стреличка? Пак разтрих очи.
В другия край на стаята стоеше майка ми и сгъваше розов кашмирен пуловер. Куфарът ѝ лежеше отворен на леглото ѝ. Но какво правех аз тук? Опитах се да приведа събитията от предишната вечер в някакъв ред. Първо „Въдичарят“ и хората на дансинга. Хейдън и… Тали ли беше? Да, Хейдън и Тали. А мама беше… През съзнанието ми мина мимолетен образ на мама, хвърляща стреличка. Опитах се да се отърся от него.
А после дойде Рой. О, боже,Рой! Каза ми, че ме обича. Подари ми дворец. Потърсих къщичката на масичката до леглото, но не я видях. А после си спомних, че му я бях върнала. А той ми бе върнал писмото на баба. Последва картина на двама ни, застанали пред шивачницата, с прекъсващите по тавана ѝ лампи.
А после идваше ред на Джим. Джим? Какво му бях казала? Изпих толкова много уиски. Уиски, моля ви се! Аз никога не пия уиски! А после… караоке? Аз наистина ли излязох на сцената и пях? Не само пях, но и… о, не! Но какви ги наприказвах? Нещо за правенето на снимки.
А после…Хейдън.
Сграбчих чаршафа под себе си и стиснах здраво очи, за да прогоня спомена. Аз наистина ли бях развалила годежа си? Отворих очи и се втренчих в ръката си. Пръстенът ми го нямаше. Точно така, снощи го бях върнала на Хейдън.
— Мамо? — обадих се с дрезгав глас.
Тя постави копринената си пижама в куфара си и вдигна глава.
— Добро утро — звучеше малко хладно, малко делово.
— Добро утро — изломотих и бавно се надигнах до седнало положение. Изпих няколко големи глътки вода и добавих: — Като че ли снощи… са се случили много неща.
Майка ми започна да подрежда козметиката си в розово куфарче. По едно време изрече:
— Може и така да се каже.
Вдигнах завивките до брадичката си.
— Къде са всички? — попитах хрисимо, поглеждайки към масичката, където лежеше часовникът ми. Беше почти десет. — Знам, че сигурно са отменили фотосесията и интервюто, но аз…
— Всички си тръгнаха — отговори майка ми, докато затваряше бурканче с овлажнител. — Хората от „Таймс“ си тръгнаха доста рано, още когато слизах да взема кафе.
— А Хейдън? — допълних с шепот.
— Хейдън също си тръгна.
При тези думи мама се приближи до леглото и ми подаде плик. Беше с познатото лого на „Виктори Ин“ от предната страна и с моето име — на задната. Почеркът беше на Хейдън.
— Пусна го под вратата — допълни, а после се запъти към бюрото, извади бледосин шал и го постави в куфара си.
Отворих плика, изпълнена с опасения за онова, което щях да открия. Вътре имаше писмо, написано с черно мастило върху бял лист.
Скъпа Елън,
В момента през главата ми минават толкова много неща! Опитвам се да ги подредя и осмисля. Първоначално седнах и съставих дълъг списък с въпроси, които исках да ти задам за теб и Рой. Мислех си, че това са нещата, които трябва да разбера, и че след като получа отговорите, ще мога да ти кажа къде грешиш и защо грешиш. И така да те убедя, че цялата тази идея да бъдеш с него е налудничава и че ако продължиш по този път, никога няма да бъдеш щастлива. Но после осъзнах, че сега не е време за кръстосан разпит или пледоария. Това не е правен въпрос. Това е сърцето ти.
Нямам представа какво има в сърцето ти, Елън. Мислех си, че съм аз. И се надявам все още да съм, по един или друг начин. Засега ще приема, че каквото и да си мислиш, че чувстваш към Рой, е просто една лудост, която няма да продължи дълго. Може би си изнервена от предстоящата сватба. Може би за теб предприемането на последната стъпка се оказва много по-трудно, отколкото си смятала. Това е единствената причина, с която мога да си обясня нещата. Разчитам на това, че след като се върнеш в Манхатън, ще се трансформираш обратно в онази Елън, която познавах, онази, която ме обичаше!