Выбрать главу

— Чудесно, защото галавечерята е в петък вечерта, а знаеш, че няма да мога да се справя без теб!

Разбира се, че за нищо на света нямаше да пропусна галавечерята. Хейдън беше номиниран от организация, наречена „Забележителните мъже на Ню Йорк“ заради всеобхватната си благотворителна дейност, на която се бе посветил през годините — от оглавяването на Коалицията за ограмотяване до провеждането на основната дарителска кампания за галерия „Гугенхайм“.

— Не се тревожи — казах. — Дотогава със сигурност ще се върна. Не бих пропуснала събитието за нищо на света!

Затворих очи и си представих как кметът връчва на Хейдън голямата награда. Бях много щастлива заради признанието, с което е удостоен. И това със сигурност щеше да му помогне за кандидатурата му за градски съветник догодина. Не че имаше нужда от помощ, разбира се.

Баща му Х.Ч. Крофт беше старши сенатор за щата Пенсилвания и председател на Сенатската комисия по финанси. Чичо му Рон Крофт е бил губернатор на Мериленд два мандата, а братовчед му Черил Хигинс беше конгресмен от щата Роуд Айлънд. На всичко отгоре покойната му пралеля Силия е била една от първите участнички в борбата за равни избирателни права на жените. Освен стоманата, благодарение на която бяха натрупали богатството си, политиката беше другият семеен бизнес на фамилията Крофт и им идваше просто отвътре. Познавах доста добре и бащата, и чичото на Хейдън — и двамата бяха чаровни, харизматични мъже, които дори на благотворителен бал или в кварталния железарски магазин бяха в състояние да увлекат тълпите за каузата си. Нищо чудно, че медиите вече жужаха около решението на Хейдън да се кандидатира за градски съветник.

— Толкова се гордея с теб! — възкликнах и му изпратих въздушна целувка по телефона.

Когато затворих, видях, че съм пропуснала обаждане на майка ми. Сърцето ми започна да пърха като риба на сухо. Не можех да говоря с нея. Или поне засега. Тя имаше шесто чувство, когато нещо с мен не беше наред, и затова не исках да я тревожа, като ѝ разкажа как паднах в океана и едва не се удавих. И със сигурност нямах намерение да ѝ казвам, че съм целунала един непознат. Толкова ще се притесни, че като нищо ще подкара колата си директно към Бийкън. Затова предпочетох да ѝ изпратя текстово съобщение: ВСИЧКО НАРЕД, ПРЕКРАСЕН ХОТЕЛ, СКОРО ЩЕ ЗВЪННА. ХОХ. Добре де, изпитвам известна вина за този есемес. Малко преувеличено е наистина. Всъщност силно преувеличено, тъй като нищо от написаното не беше истина. Но до утре се надявам да измисля какво да ѝ кажа.

Завъртях крана на душа и зачаках водата да се затопли. Утре със сигурност ще бъде по-добре. За десет часа имах един конферентен разговор, но той щеше да продължи не повече от час, така че веднага след това ще отида до къщата на господин Къмингс, ще си поговоря с него, ще му връча писмото, а после ще отпраша обратно за Манхатън. Ще се прибера у дома тъкмо навреме за водката с тоник и за вечерята на терасата, стига навън да не е много горещо. Идеално.

Пробвах водата, но ми се стори все още хладничка. Пола ме бе предупредила за това, когато ме доведе в стаята. „На топлата вода ѝ трябва известно време, докато стигне от приземния до третия етаж.“ Така бе казала, разпервайки ръце, като че ли искаше да демонстрира разстоянието.

Изчаках още една минута и накрая ваната започна да се изпълва с мечтаната пара. Стъпила върху стъпката с компаса, аз зачаках буквите за посоките да изчезнат една по една, докато парата обгръщаше мен и цялата баня.

Вмъкнах се под душа и подложих главата и гърба си на горещата вода. Прекарах пръсти през косата си и започнах да отмивам полепналата по нея сол. Чувствах се на седмото небе. След това изпразних миниатюрното шишенце шампоан върху главата си и започнах да търкам яростно, вдишвайки с наслада приятния флорален аромат. И тъкмо се канех да изплакна косата си от шампоана, когато температурата на водата рязко спадна. Изведнъж бях обляна от леден водопад. Разтреперих се отново от студ и започнах да проклинам всичко подред: „Виктори Ин“, Бийкън, целия щат Мейн. Накрая дойдоха и сълзите.

ТРЕТА ГЛАВА

Медийна знаменитост

Когато се събудих в полумрака на стаята, първоначално си помислих, че съм в нашия апартамент в Ню Йорк и за част от секундата се почувствах щастлива. Но постепенно очите ми започнаха да различават чуждите предмети наоколо и с неописуема болка и болезнено усещане за самота си припомних, че съм в Бийкън. Спомних си пристана, океана, леденостудената вода, мъжът, който се гмурна, и…

О, боже, целувката! Но какво съм си мислела тогава?! Повторих цялата сцена в ума си. Да, повече от ясно бе, че изобщо не съм мислела. В един момент стоях на брега и го гледах, а в следващия буквално си загубих ума. Да не би да се опитвах да проваля собствената си сватба? Да не би всъщност да не желаех да се омъжвам? Не, в това нямаше никакъв смисъл. Разбира се, че исках да се омъжа. Обичах Хейдън и исках да бъда негова съпруга. Бях повече от сигурна в това.