Някой зад мен прошепна:
— Някакъв тип я спасил, тя се давела!
И цялата опашка зад мен зажужа.
„Господи, това е същински кошмар!“ — казах си аз. Исках просто да си взема обяда и да се махна оттук. Докато поемах кутията си, усетих, че погледите на абсолютно всички са впити в мен.
Мъжът с престилката се приведе през щанда и отсече:
— Няма да плащате! — и махна пренебрежително с ръка. — Заслужавате го! За сметка на заведението!
— О, не! — поклатих глава. — Много мило от ваша страна, но настоявам да си платя! Искам да си платя! Добре съм!
Но когато се втурнах към касата, гласът на мъжа с престилката гръмна из целия магазин:
— Фил, няма да таксуваш този сандвич! Това еПлувкинята!
След като получи заповед да не ме таксува, касиерът Фил ми махна да мина и отказа да вземе парите ми.
— Имате късмет, че сте жива, мадам — изрече той със съвсем сериозна физиономия и твърдо стиснати устни. — Представям си как се чувствате, след като сте била толкова близо до смъртта!
Толкова се смутих, че се зачудих какво да правя. Накрая извадих една банкнота от десет долара и я хвърлих на щанда до него. Кръглоликият Фил сви рамене, прибра банкнотата в касата и направи знак на следващия клиент. Но после ми намигна и допълни:
— Но на живо сте далеч по-хубава, отколкото на снимката!
На снимката ли? Каква снимка?
Едва бях успяла да формулирам въпроса мислено, когато видях отговора. В края на опашката, струпани върху щайги, се виждаха две купчини вестници от последния брой на „Бюгъл“. И там, на първа страница, заемаща целия горен десен квадрант, изпъкваше с всички цветове на дъгата снимка на мъж и жена, застанали до кръста сред вълните. За разлика от лицето на мъжа лицето на жената се виждаше съвсем ясно. Дрехите им бяха залепнали за телата им, косите им бяха разрошени и пълни с пясък. Притиснали плътно тела, те се бяха отдали на страстна целувка.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Кратко и ясно
Стоях вцепенена до касата, напълно онемяла, втренчена в снимката, надявайки се, че ако я гледам достатъчно дълго, жената ще се превърне в някоя друга, няма да съм аз. Постепенно погледът ми се плъзна към големите черни букви над снимката: СПАСЕНА ОТ УДАВЯНЕ ЖЕНА КРАЙ ПЛАЖА МАРЛИН БЛАГОДАРИ НА СПАСИТЕЛЯ СИ. А когато прочетох текста под фотографията, коленете ми омекнаха: „Жертвата бе върната на брега от спасителя си, след като е била отнесена от подводното течение“.
Кратко и ясно.
Около мен започна да се събира тълпа.
— Жената, която едва не се е удавила — рече някакъв мъж.
Едно дете попита:
— А защо не е плувала, мамо? Не може ли?
Обърнах се към детето, скръстих предизвикателно ръце пред гърди и отсякох:
— Азмогада плувам!
А, не, стига толкова! Трябва да сложа край на всичко това! Ами ако Хейдън случайно зърне снимката? Как ще му обясня, след като не мога да обясня даже на себе си? И още по-зле — ами ако медиите научат? Имам предвидистинскитемедии, онези в Ню Йорк, където веднага ще ме познаят? Може и шансовете за това да бяха нищожно малки, но въпреки това сърцето ми се разхлопа в гърдите, когато си представих какво би се случило тогава с мен, да не говорим пък — с Хейдън. Не можех да поема подобен риск!
Първото нещо, което трябваше да сторя, бе да се отърва от всички вестници в този магазин. Приведох се през щанда към Фил.
— Извинете — прошепнах, — какво ще ми струва да купя всичките онези неща? — и посочих към вестниците с трепереща ръка.
— Искате да купитевсичките? — погледна ме с подозрително присвити очи мъжът. После устните му се разкривиха и изобразиха широка усмивка: — Аха, ясно! За сувенири!
Някой зад мен прошепна:
— Сега тя ще ги подпише и ще ги препродаде на много по-висока цена!
— Моля ви! — изрекох немощно и се опитах да вдишвам и да издишвам бавно и спокойно, както ме е учил да правя Хейдън, когато се притесня или ядосам. — Няма нито да ги подписвам, нито да ги препродавам. —Бавно вдишване, бавно издишване. — Просто искам да гикупя!Колко ще струва, моля? — и извадих автоматично портмонето си.
Фил потърка брадичка и отбеляза:
— Ами, ще трябва да ги преброя. Получаваме по петстотин на ден, а всеки от тях е по петдесет цента, значи…
— Окей! — кимнах. — Петстотин по петдесет цента прави…
— Да де, ама вече продадохме доста и… — прекъсна ме Фил, клатейки глава. — Та да помисля… — присви очи и вдигна глава към тавана.
Аз извадих от портмонето си четири чисто новички петдесетдоларови банкноти, две двайсетачки и една десетачка.
— Просто ги вземете — отсякох, набутвайки парите в ръката му. — Ще платя всичките петстотин.