Очевидно тук беше пълно с нотариални актове, ипотеки, фактури за платени данъци, съобщения за изземване. Със сигурност щеше да има съдебни решения, съобщения за банкрут, договори и ограничения, сервитутни линии. И някъде сред тях щеше да се крие нотариалният акт или свидетелството за собственост на името на моите прадядо и прабаба.
— Така. Да ви покажа как става! — отсече Арлин, извади молива си и го размаха като диригентска палка. — Първо, някой идва с определен документ, да кажем — нотариален акт. Това е най-честият случай. Би могло да бъде обаче ипотека или може би…
— Извинете… — прекъснах я аз и започнах да вдигам ръка, за да ѝ попреча да губи и своето време, и моето, като ѝ кажа, че съм прекарала стотици часове в подобни стаи в търсене на документи за недвижими имоти. Ала изражението на лицето ѝ беше толкова сериозно, толкова непоколебимо, че предпочетох да си замълча. — Извинете — промърморих. — Мислех, че имам въпрос, но сега осъзнавам, че нямам.
— Хубаво — кимна тя. — Та да кажем, че човекът носи нотариален акт. Тогава Сесил или аз, той седи на другото бюро — посочи към празното бюро — го слагаме в тази машина. — И посочи към стара машина за отбелязване на датата. — Тази машина поставя на документа датата и часа на получаването му в архива, така че в бъдеще да няма никакви съмнения по този въпрос — насочи молива си към мен и допълни тържествено: — Това може да се окаже много важно, когато хората започнат да спорят кой какво притежава.
Това беше точка 101 от Правилника за имуществените отношения, обаче аз прехапах език и я оставих да продължи.
— После фотокопираме документа и го сканираме на това нещо — посочи към скенера, — а Алис, която идва три сутрини седмично, слага всичко в компютъра и го организира така, че хората да могат да открият документа по данни било за продавача, купувача, адреса на собствеността и каквото още ви хрумне.
Продължих да си стоя все така търпеливо, докато Арлин ми обясняваше как да прегледам годишните индекси за дарители и дарени на името на прадядо ми и как, ако открия името му, ще видя и бележка, която ще ми подскаже какъв вид документ е бил попълнен от секретаря на кметството, както и номера и страницата на папката, където бих могла да открия копието от въпросния документ.
Докато Арлин продължаваше да говори, аз започнах да се чудя дали ще успея да открия името на прадядо ми сред тези огромни купчини папки, съдържащи историята на недвижимите имоти на Бийкън. И ако го открия, къде ще бъде тази къща и как ще изглежда сега? Дали ще бъде тухлена или от камък? Може пък да е с дървена облицовка и кепенци. Може би има красива веранда отпред като къщата на Чет. От друга страна, може да има и някаква грозна постройка, залепена впоследствие, или — което беше още по-зле — да е започнала да се руши. Започнах да се притеснявам. Ами ако е станала собственост на някоя шантава комуна? Или на банда наркотрафиканти? Дали в Бийкън има наркотрафиканти?
Вдигнах очи и установих, че Арлин се е вторачила в мен. Очевидно чакаше нещо.
— Съжалявам — рекох.
Тя размаха назидателно молива си и отбеляза:
— Отнемане на имуществото поради дългогодишно неплащане на данъци! Получавали ли сте някога подобен документ?
— Не — поклатих глава. На някои от моите клиенти им се беше случвало, но аз не смятах да го допусна.
Очите на Арлин светнаха — очевидно темата беше една от любимите ѝ.
— Няма начин да не разберете, когато ви се стовари подобно нещо! — изрече предупредително. — Онези типове от Агенцията за приходите са истински чудовища!
— Така си е — изрекох едва чуто. Като студентка излизах с едно момче, което сега работеше в главната дирекция на Агенцията за приходите. Но никога не го бях считала точночудовище, макар по-късно да ми стани ясно, че докато е ходел с мен, ми е изневерявал с друга. Е, може би Арлин беше права донякъде.
Тя пъхна молива в джоба на панталона си и отсече:
— Трябва да започнете оттук!
И показа купчина документи в папки с кожена подвързия. Това бяха най-дебелите папки с вече изтъркани от отваряне корици и пожълтели страници, със сигурност пълни с актове, изписани с изящен, калиграфски почерк, който би предизвикал възхищението и на най-добрия писар на древността. Това просто бяха най-старите архиви.
— И постепенно можете да се прехвърлите на тези — посочи към другия край на стаята към рафтове с папки с бели пластмасови корици — модерната система за архивиране, съдържаща фотокопия на документи, писани на пишещи машини, а по-късно и на компютри. И накрая посочи към масата с двата плоски черни монитора. — Тук пък се съдържа всичко, вписано в кметството през последните пет години и половина и включено в нашата база данни.