Ресторантът продължаваше да се пълни с хора, които се тълпяха около бара. Над главата ми се подаваха различни видове чаши на клиенти, намиращи се поне три реда зад мен. От високоговорителите гърмеше „Дълго горещо лято“ на Кийт Ърбън и цялото заведение сякаш блестеше.
— Скипи! Хей, Скипи! — извиках, но едва чух собствения си глас — толкова шумно беше станало. По някаква неясна причина обаче това ми се видя много смешно и аз започнах да крещя още по-силно. И колкото по-силно крещях, толкова по-силно се смеех.
Вдигнах чашата си, за да му я покажа, и изревах:
— Какво беше това, а? Как се казваше, Скипи? — интересното бе, че вече не си спомнях какво точно пиех.
Скип кимна и вдигна палец, обаче на мен не ми стана много ясно какво точно има предвид. Пак извиках името му и пак вдигнах чашата си, опитвайки се да привлека вниманието му:
— Как се казваше това, а? Кажи де! Как?
И докато разбера какво става, барманът вече ми беше поднесъл още една маргарита. Скоро музиката стана още по-силна и енергична и дансингът започна да се пълни с народ.
— Хей, искаш ли да дойдеш при нас? — дочух женски глас. До мен стоеше девойка с късо подстригана коса и сънливи очи. Напомняше ми на една стажантка, която някога работеше в „Уинстън Рийд“.
— Аз съм Блис, а това е Уенди — представи тя себе си и приятелката си. Уенди приличаше на жена, която някога е била мажоретка — с атлетично телосложение и задължителната руса коса.
Зарадвана, че вече ще си имам компания, аз се ръкувах с двете и се представих.
— Да бе, знаем коя си — ухили се Уенди и ме придърпа на масичка, близо до ъгъла, където мъжете играеха дартс.
Опитахме се да поговорим, надниквайки музиката, но единственото, което успях да схвана, че двете момичета са стоматологични сестри, решили да излязат по женски.
Скип побърза да ни изпрати по една от сервитьорките още напитки и менюта плюс съобщението, че вечерята била за сметка на заведението. Но колко маргарити ми станаха вече? И не си ли поръчах вече вечеря, при това доста отдавна? Имах някакво смътно усещане в подобна посока, но за всеки случай пак си поръчах супа от миди и руло „Стефани“.
Блис започна да разказва за спора си, който имала с офис мениджъра им, а аз се отпуснах в стола и се загледах в играта на дартс. Четирима мъже играеха на 301 — игра, която бях научила още в колежа, през първата си година в Оксфорд, Англия, където излизах с Блейк Абът. Блейк си беше чистокръвен британец и голям спец по дартс и не пропусна да ме научи на всякакви тънкости.
Един от мъжете хвърли стреличката си и мъжът на име Били се разсмя и възкликна:
— За бога, Гордън, къде са ти тази вечер ръцете?
Гордън се вкисна и подметна ядовито:
— Какво, да не мислиш, че можеш да ме надвиеш, а?!
Мъжът, облегнат на стената наблизо, каза:
— Хайде, махайте се оттам! Вече е мой ред! — пристъпи и хвърли три стрелички.
— Джейк, хвърляш като момиче! — присмя му се един от, другите играчи. Не бях много сигурна кой точно беше, макар да ми се струваше, че беше Гордън.
Ама че глупава забележка! Плеснах с ръка по масата пред Блис. Но като че ли я ударих твърде силно, защото дланта веднага ме засърбя.
— Чухте ли това? — извиках.
Блис ме изгледа с ококорени очи.
— Кое? Кое?
Насочих показалец към нея, размахах го и се опитах да изрека членоразделно:
— Ей сега ще ви кажа! Един от онези типове там…
— Да? — втренчиха се нетърпеливо в мен Блис и Уенди.
Поклатих глава и продължих:
— Ами да! Един от онези типове там каза на другия ей там, чехвърлял като момиче! — В гърдите ми се надигна справедливо възмущение и по ръцете ми автоматично плъзна прилив на адреналин. — Не ви ли става гадно, когато мъжете започнат да говорят по този начин?
Уенди се приведе към мен и довери:
— Направо не издържам! В кабинета на доктор Белдън веднъж имаше един тип — пародонтистът, за когото работех, който непрекъснато ръсеше подобни глупости!
Ухилих се злобно по посока на играчите на дартс, не особено сигурна накъде да метна възмущението си, но абсолютно убедена, че всички до един го заслужаваха.
— Хвърля като момиче, а? — извиках. — И какво би трябвало да значи това, моля ви се? Че момичетата не могат да хвърлят, така ли? Че не могат… че не могат да играят на дартс?!