Междувременно хората бяха слезли от дансинга и около нас се беше струпала тълпа. Някой се беше сетил дори да намали музиката. По гърба ми плъзнаха капки пот. Огромни капки пот. Започна да ми става мъничко горещо и като че ли да ми прилошава.
Рой отиде до дъската за дартс и измъкна оттам стреличките на Джейк. Добре, стегни се сега, Елън!Веднага се стегни и им покажи! Навих ръкави. Просто забий проклетите стрелички в дъската! Не ги хвърляй напосоки и не им позволявай да хвърчат настрани! Той и без това ще спечели това е ясно, но в мига, в който победи, ти се измъкваш оттук веднага!
Рой ми поднесе шепа стрелички и подхвърли:
— Какво ще кажеш първо да позагреем, а? — и се ухили.
Знаех си, че ако ще и да имах на разположение цяла седмица за загряване, щеше да бъде все същото. Свих рамене.
— Е, лично аз нямам нужда от загряване, но щом настояваш… — и поех стреличките.
Окей, да започваме, за да свършваме. Приближих се до линията и застанах зад нея. Опитах се да хвана основата така, както се хваща молив — по начина, който ми беше показал Блейк. Ала ръката ми сякаш принадлежеше на някого другиго, не на мен. Вдигнах стреличката, докато не застана успоредно на ухото ми. После се прицелих и я пуснах. Тя се изви във висока дъга и се приземи върху дъската, но от страната, противоположна на онази, в която се целех. Няма значение. Важното е, че уцелих дъската.
Хвърлих и втората стреличка, целейки се в същото място. Този път тя се оказа доста близо до него. Следващите пет ставаха все по-добре и по-добре и докато продължавах да хвърлям, си дадох сметка, че има нещо много приятно в това почти извънтелесно преживяване — да държа стреличките, да замахвам, да ги гледам как летят, да ги виждам как уцелват мишената. Дойде ред на последните две стрелички от загрявката. Те се приземиха съвсем близо до моята мислена мишена, което на този етап бе достатъчно, за да ме накара да се почувствам значително по-добре.
От начина, по който загряваше Рой, бързо ми стана ясно кой ще победи. Той хвърляше много умело и точно и сигурно вече обмисляше какво ще си купи с моите сто долара.
— Мисля, че аз съм първи — отбеляза той, след като хвърляхме, за да видим кой ще е първи, и неговата стреличка се приземи доста по-близо до центъра на мишената от моята. Каква изненада.
Извадих моята стодоларова банкнота и я сгънах на три, за да оставя само лицето на Бенджамин Франклин. После пъхнах сгънатата банкнота под двойния пръстен върху четириточковия сегмент, който се намираше на позиция приблизително два часа върху дъската за дартс.
Дано да приключим по-скоро и да се махам оттук!
— Окей! — изрекох с приповдигнат тон. — Готови сме! По едно хвърляне за всеки, докато някой от нас не уцели Франклин, нали така?
Рой кимна и напомни:
— Но точно в лицето!
Да бе, вярно, в лицето. А аз просто си мечтаех да уцеля дъската. Някъде. Където и да е. Само да е върху нея!
Рой взе една стреличка, хвърли я и пропусна на сантиметър.
— Брей! — отбеляза някой от зяпачите и наоколо се разнесе тихо мърморене.
Когато видях колко близо до целта се оказа стреличката му, по горната ми устна изби пот.
— Доста добро попадение — отбелязах с престорена небрежност.
Беше мой ред. Хванах стреличката, като опитах да не я стискам много силно. Стомахът ми се сви на топка. Бях толкова напрегната, че дори косъмчетата по ръцете ми се изправиха. Овладей се! Овладей се, Елън!
Рой се облегна на стената с ръце в джобовете. Аз се загледах в миниатюрното зелено лице на дъската, което трябваше да уцеля. То започна да се гърчи и да ми прави странни физиономии. Сведох очи, за да прочистя главата си. Просто хвърляй! Просто пусни стреличката! Вдигнах глава, а стреличката вдигнах до ухото си. А после я пуснах напред. Тя се изви в красива дъга във въздуха и после се приземи с леко тупване. За момент в заведението се възцари пълна тишина. А после някаква жена изпищя:
— Тя уцели!
Стоях като закована на мястото си, докато хората около нас крещяха от радост.
— Тя уцели!
— Един удар ѝ беше достатъчен!
Хората се втурнаха към мен и започнаха да ме пляскат по гърба и да се смеят щастливо. А аз стоях и гледах втренчено дъската. Имах чувството, че коленете ми всеки момент ще се подкосят. После се приближих до мишената и видях, че не само бях уцелила Франклин в лицето, но го бях пробола даже в средата на носа! Направо не можех да повярвам! Оттук нататък и десет хиляди пъти да се опитам да го направя, пак нямаше да успея. Извадих стреличката и банкнотата и ахнах, оглеждайки обезобразеното лице на мъртвия президент.
Някой започна да напява възторжено:
— Плувкинята хвърля в десетката! Плувкинята хвърля в десетката!