— Мисля, че тези шкафове също са оригинални — отбеляза Сюзън. Докоснах махагона и се опитах да доловя присъствието на баба, но не успях.
Тясно стълбище ни отведе на втория етаж. Когато стигнахме там, ми се стори, че долавям леко ухание на лавандула. Сюзън ме поведе през голямата спалня в бледозелено, през детската, декорирана в розово, и през нещо като стая за гости с футон в ъгъла.
Къщата беше стара, но и много хубава. И това беше всичко, което можеше да се каже за нея. Каквото и да бях очаквала да видя или доловя, то очевидно не беше тук. Каквато и картина от живота на баба ми да бях очаквала да се материализира пред мен, чудото не се получи.
Излязохме в коридора на втория етаж.
— Много благодаря! — изрекох, стараейки се да не издам разочарованието си. — Имате много красив дом и съм ви благодарна, че ми позволихте да го разгледам! — загледах се невиждащо напред и допълних: — Опитвам се да си представя баба ми сред тези стени.
— Преди колко години е било това? — попита Сюзън.
— Преди повече от шейсет години — отговорих. — Семейство Годард са живели тук, когато…
— Семейство Годард ли казахте? — възкликна Сюзън с ококорени очи и ме хвана за ръката.
— Да — кимнах. — Моминската фамилия на баба ми е била Годард. Рут Годард.
— Рут Годард? — извика жената. —Тяе вашата баба?!
Отстъпих крачка назад, леко стресната от този внезапен изблик на възторг.
— Да — отговорих предпазливо. — Защо? Да не би да сте чували за нея?
— Елате с мен! — отсече домакинята. — Трябва да ви покажа нещо!
С тези думи Сюзън отвори една малка вратичка в стената на коридора и двете с Кейти ме поведоха по стръмно, тясно стълбище. Озовахме се на тавана, все още пазещ топлината на лятото.
— В момента правим малък ремонт тук, така че не обръщайте внимание на неразборията — поясни Сюзън. — Брад е решил да превърне тавана в домашен офис.
Огледах се. Обширна квадратна стая с тавански прозорчета от двете страни. На прозорците имаше стари вертикални щори с тънки метални плоскости. Щорите бяха наполовина отворени и слънчевата светлина проникваше в тъмното помещение на странни геометрични петна. Във въздуха се носеха прашинки. До вътрешната дъсчена стена почиваха циркуляр и купчина ръчни инструменти.
В единия край на помещението старото дъсчено покритие от стената бе свалено и гвоздеите с големи глави се виждаха. Малко по-нататък съвсем ясно се различаваха два слоя от стената — дъски и под тях мазилка.
— Някой е сложил дъски направо върху мазилката? — възкликнах. — Но защо?
— Нямам представа — сви рамене Сюзън. — Вероятно мазилката е била в лошо състояние и са искали по-бързо да я скрият — запъти се към един от ъглите на стаята, където цареше сумрак, и каза: — Но ви доведох, за да видите това! — и посочи към нещо на стената.
Приличаше на картина. Беше с височина около метър и с широчина около метър и двайсет. Приближих се. Млад мъж и млада жена, застанали един срещу друг, хванати за ръце. В далечината, поставен в перфектна перспектива, се виждаше самотен дъб пред дъбова горичка и стар червен хамбар.
Младата жена беше с дълга зелена рокля с цвят на мъх. Младият мъж беше с панталони и риза в земно кафяво. Бяха обградени от диви цветя и треви, а небето над тях бе лазурносиньо. В цялата сцена имаше нещо мистично, като че ли и мъжът, и жената се бяха материализирали от самата природа около тях.
Протегнах ръка и докоснах жилките на голям зелен лист. Боята беше едновременно топла и хладна, груба и гладка. Листът под пръстите ми сякаш оживя. Имах чувството, че усещам енергията му.
— Какво е това? — попитах.
— Открихме тази картина, когато свалихме старата дъсчена стена. Беше нарисувана направо върху мазилката — обясни Сюзън.
— Крайно необичайна сцена — отбелязах. — Необичайна и много красива.
Тя кимна и продължи:
— Виждате ли надписите? Ето тук! — посочи. — Над двамата има имена, а художникът се е подписал в долния десен ъгъл.
Вдигнах очи и забелязах, че над главите на двамата млади действително има имена. Над младия мъж, с миниатюрни, изящни ръкописни букви, бе изписано името „Чет“, а над младата жена — „Рут“. А в долния десен ъгъл, точно там, където посочи Сюзън, действително се виждаше подпис. Прочетох името, изписано с до болка познатия ми калиграфски почерк на една много скъпа за мен жена — Рут Годард.
ОСМА ГЛАВА
Пътешествие на север
Потеглих, невиждаща нищо около себе си с изключение на асфалта напред. Дори и встрани да е имало борове, жълти маргаритки и син пирен, дори и някоя сърна да е изскочила от гората или катеричка да се е покатерила на някой дъб, аз не забелязах нищо. Мислено все още стоях на тавана в дома на Сюзън Портър, поради което пропуснах отбивката и съвсем неволно се озовах отново в центъра на Бийкън.