Когато ме видя, кимна и каза:
— Веднага ще извикам някой да ви обслужи.
После влезе в стаичка зад щанда и го чух да вика:
— Татко! Татко, имаме клиент! Би ли дошъл, ако обичаш?
Миг по-късно се появи един старец. Бръчките по челото му бяха дълбоки като бразди, каквито се виждаха и от двете страни на устата му, подобни на малки скоби. Снежнобялата му коса покриваше главата му като захарен памук.
— С какво мога да ви помогна, госпожице? — попита старецът.
Съобщих му модела на моя фотоапарат и го попитах дали в момента предлагат такива.
Той се почеса, вдигна замислено очи към тавана и накрая каза:
— Честно да ви кажа, госпожице, съвсем наскоро замениха този модел с друг, който е малко по-различен. Обаче имате късмет! — възкликна и очите му блеснаха. — Онзи ден ни докараха от най-новия и ей сега ще ви го покажа! Да видим дали ще ви хареса!
Извади един ключ и отвори шкафа зад него. Размести няколко кутии, извади един фотоапарат и го постави на щанда.
— Да разбирам ли, че сте запозната с „Никоните“?
— Точно така — кимнах. — От години снимам само с тях!
— От години, значи! Е, не бих допуснал! — кимна усмихнало старецът.
— Някога имах един стар „Никон Ф.“ — допълних. — И все още обожавам боравенето с механичните фотоапарати.
— Сериозно?! — възкликна старецът и плесна щастливо по щанда. — Ето това вече наистина беше фотоапарат! Голяма работа за онова време, въпреки че сега надали някой би го допуснал с тези дигитални неща, дето ги продаваме днес. Всичко вече трябва да има проклет компютър! — и поклати тъжно глава.
— Отлично ви разбирам — съгласих се аз. — Със старите фотоапарати се боравеше далеч по-лесно. Но за съжаление не можем да спрем промяната.
— Така си е — кимна старецът. — Ако държите да научите спецификите на този апарат, ще трябва да почакате сина ми Марк да свърши с онези клиенти там — и посочи с пръст към Марк.
— Няма проблеми! Мисля, че и сама мога да се ориентирам.
— Окей, тогава — рече старецът и ми подаде апарата. — Е, пробвайте го!
Включих фотоапарата и приближих окуляра към окото си.
— Малко по-тежък е от предишния — отбелязах, зумирах обектива по посока на табелата зад щанда — „Горди сме да приемем вашите карти „Виза“ и „Мастъркард“ — и направих снимка.
После се обърнах към витрината и щракнах една жена, която в момента минаваше отпред. Беше с розова рибарска шапка на главата.
— Значи сте имали „Никон Ф.“ — обади се старецът и пак се почеса по бузата.
Погледнах на екрана снимките, които бях направила. Шапката на жената беше ярка и добре очертана.
— Да. Подари ми го баба ми. Едно лято, когато ѝ бях на гости.
— Много ценен подарък! — възкликна старецът.
— Така си е — кимнах. — Е, имах си много добра баба — направих снимка на шкаф, пълен с калъфи за фотоапарати. — Всъщност — допълних, заглеждайки се отново в екрана, за да проверя резултата — някога е живяла в Мейн. Точно затова сега съм тук.
Старецът започна да пренарежда кутии със самоснимачки зад себе си, като подметна:
— Виж ти! Значи тук е живяла, а? Къде, в Люисбъро ли?
Включих менюто на фотоапарата, за да го разгледам: „Настройки“, „Снимане“, „Плейбек“ И тогава отговорих:
— Всъщност не. Живяла е в Бийкън.
Старецът се обърна и ме изгледа ококорено:
— В Бийкън ли казахте? Ами аз също съм израснал в Бийкън! Как се казва баба ви?
— Моминското ѝ име беше Рут Годард.
— Рути? — ококори се беловласият старец. — Рути Годард? Тя е ваша баба? — плесна отново по щанда. — Брей, брей, брей! — наклони глава, ухили се и добави: — Ами ние с нея бяхме съученици!
— Познавали сте я?! — възкликнах. — Познавали сте баба ми? — усетих как сърцето ми се разтуптява. По ръцете ми пролазиха тръпки.
— И още как! Знаем се още от мънички. Мисля, че беше от втори клас, да! Къде живее сега тя?
— Всъщност — сведох очи аз — тя се спомина преди малко повече от седмица — когато вдигнах очи, мъжът ме наблюдаваше с мили, състрадателни очи.
— О, много съжалявам да го чуя, госпожице… госпожице… Как се казвахте всъщност?
— Елън Бранфорд — представих се аз и подадох ръка.
— Уейд Шелби — рече старецът и разтърси здраво ръката ми. — Рути беше много сладко момиче. Както и много добър художник. Имаше истински талант.
— Така е — кимнах, като оставих фотоапарата на щанда. — Току-що открих, че е била и художник.