Рой се загледа в мен, наклони глава и почеса брадичката си.
— Аха, носиш дънки! Знаех си, че забелязвам нещо различно.
Не схванах дали одобрява облеклото ми или не, затова промърморих:
— Това е екипът ми за уикенда.
— Отива ти — отбеляза той. — Така вече ще се слееш напълно с тълпата във „Въдичарят“ — и се усмихна.
Андалусийската кокошка с красивата опашка се напери и наклони глава по посока на съседната клетка, сякаш се опитваше да привлече вниманието на петела там.
— Какво прави това пиле, тате? — попита момиченцето, сочейки кокошката. — Защо танцува?
Таткото сбърчи чело и отговори:
— Нямам представа, миличка. Може би двамата се опитват да си поговорят.
Момиченцето се изкикоти и двамата продължиха напред.
— Така! Вече видях всяко проклето пиле тук и…
Беше Хейдън, вече извън кожата си. Когато видя Рой, спря и се закова на място.
Пуснах букета цветя, който държах в ръката си, и се постарах да прозвуча колкото е възможно по-невинно и жизнерадостно, когато изрекох:
— Хейдън, това е Рой Къмингс. Нали си спомняш? Разказах ти за него. Племенникът на Чет Къмингс? — после се обърнах към Рой и добавих: — Рой, това е годеникът ми, Хейдън Крофт. — и гърлото ми се стегна, когато ги видях да си стискат ръцете. Стори ми се, че забелязах някаква сянка да преминава по лицето на Рой. Или може би беше от челюстта му — стегна се.
— Снощи Хейдън ме изненада, появявайки се най-неочаквано в хотела, в който съм отседнала — допълних, без да зная защо.
Ивичестият петел започна да обикаля неспокойно наоколо, да пери черно-белите си пера и да бърбори нещо.
Рой пъхна ръце в джобовете на дънките си и отбеляза:
— Много хубаво. Пристигнахте откъде? От Манхатън ли?
— Да — кимна Хейдън. — Вчера успях да свърша по-бързо с едно дело и си казах: „Защо пък да не отлетя при Елън, за да го отпразнуваме?!“. — кратка пауза. — Елън ми каза, че вие сте от Бийкън.
— Точно така — кимна Рой. — Израснал съм тук.
— Изглежда приятно местенце — рече учтиво Хейдън. — Доста тихо. Как спортуват тук хората? Да знаете някакви игрища за голф наблизо?
Рой огледа добре Хейдън, от скъпите му обувки през панталона до коприненото поло, и възкликна:
— Аха, значи играете голф?
— Да — кимна Хейдън, — но за съжаление не достатъчно често. А вие?
— Не. Всъщност никога не съм се интересувал от голф — отговори Рой. — Иначе тук имаме много други начини за спортуване. През зимата караме ски или кънки. Или пък караме скимобил — замълча и всички се отдръпнахме от клетките, за да направим място на група ученици. — През лятото пък — продължи той — хората ходят за риба. Мнозина си имат моторни лодки, с които излизат в морето било за риболов, било просто на разходка. Някои дори обичат да плуват — и ме погледна многозначително.
— Да, Елън ми се похвали, че е плувала — рече Хейдън.
Погледнах предупредително Рой и изрекох:
— Хейдън се радва, че съм имала възможност и тук да спортувам!
— Никога не бих допуснал, че ще влезеш в толкова студена вода — намеси се Хейдън.
Рой обърна козирката на шапката си назад и рече:
— Но ако човек е бил в плувния отбор на Ексетър и е стигнал до националния кръг, вероятно…
— Това беше много отдавна! — отсякох и пак изгледах на кръв Рой. Видях го как едва сдържа усмивката си.
Той се облегна на една от масите наоколо и попита:
— И за колко смятате да останете?
— Само още няколко дена — отговори Хейдън, прегърна ме и ме придърпа собственически към себе си. — Реших, че е най-добре да дойда при нея, след като дни наред не мога да я накарам да се върне в Ню Йорк.
Насилих се да се усмихна.
Рой наклони глава и се втренчи в мен.
— Да не би Бийкън да е започнал да ти влиза под кожата, Елън? Случва се често, между другото. Историята познава много хора, които дойдоха тук за няколко дена, а останаха за цял живот.
— Просто имам нужда да остана още няколко дена — казах. — Да си изясня няколко неща във връзка с баба ми.
Хейдън стисна лекичко рамото ми и отбеляза:
— Не се притеснявам, че Елън може да прекали с престоя си тук. Тя е до мозъка на костите си градско момиче. Не мисля, че би оцеляла в толкова малък градец. Свикнала е с бързите скорости… Няма достатъчно търпение да живее толкова бавно като вас тук.
Не бях много сигурна как се почувствах от това описание, което ми направи Хейдън. Да, аз наистина бях живяла години наред в големия град и наистина нямах никакво желание да живея някъде другаде. Но какво искаше да каже с това, че не бих могла да оцелея, ако искам? От неговите уста прозвуча така, сякаш не съм способна на никаква промяна.
Рой сви рамене и изрече:
— Понякога хората не си дават сметка, че могат да забавят темпото — докато всъщност не го направят — премести погледа си от Хейдън към мен и добави: — Според мен Елън би могла да живее и да преуспява на всяко едно място, в това число и Бийкън.