— Е, много благодаря за вота на доверие! — промърморих и се опитах да се разсмея, за да омаловажа коментара на Рой. В целия този разговор се усещаше някакво подмолно напрежение, което ме караше да се чувствам крайно неудобно.
Ръката, с която Хейдън ме беше прегърнал, се стегна и той каза:
— Не съм искал да кажа, че не е способна да го направи. Просто не мисля, че би била щастлива да живее извън големия град — обърна се към мен и попита: — Нали така, скъпа?
Но какво ставаше тук, за бога? Имах чувството, че съм точно в средата на два отбора, играещи на дърпане на въже.
— Ами, и аз не знам — отговорих. Изведнъж ръката на Хейдън върху раменете ми се превърна в непосилен товар. — Сега живея в големия град и съм щастлива, но мисля, че бих могла да се приспособя навсякъде.
— Ето, видяхте ли?! — отсече Рой и се усмихна победоносно, показвайки трапчинките си.
— След няколко дена си тръгваме! — отсече Хейдън с тон, който подсказваше, че е приключил с тази тема.
Измъкнах се изпод ръката му, хванах го и изрекох:
— Е, мисля, че ние трябва да тръгваме, нали? Може би семейство Портър са се прибрали и ще ни приемат — обърнах се към Рой и допълних: — Открих къщата, в която е израснала баба ми, и сега искам да я покажа на Хейдън. Така че мисля да…
— Много се радвам, че си намерила къщата! — възкликна Рой. — Къде се намира?
— На Комсток Драйв.
— Аха — кимна Рой. — Близо до фермата „Кенлин“.
— Да, точно там — казах. — На идване насам минахме оттам. Спомням си, че някой ми каза, че някога била ферма за боровинки.
— Точно така — кимна Рой. — Но много отдавна.
— Но вече за съжаление е в руини — намеси се Хейдън. — Просто едно парче неразработен имот. Изненадан съм, че още не е дошъл някой, за да построи нещо — къщи или блокове… — ухили ми се и допълни: — Или игрище за голф?
— На Хейдън все голф му е в ума — разсмях се аз. В този момент в палатката влязоха голяма тълпа деца, придружавани от две млади жени, които ги събраха и ги инструктираха да не се отделят от групата.
— Но защо всяко парче земя трябва да се „разработва“, както се изразихте? — попита Рой с неприкрито раздразнение в гласа си. — Защо всичко трябва да бъде превръщано в къщи, блокове или… игрища за голф? Защо просто някои терени не могат да бъдат оставени на мира такива, каквито са си?
Черният гигант от Джърси с яркочервения гребен започна да кълве нервно по пода на клетката си.
— Е, аз само се шегувах за игрището за голф — застана в отбранителна позиция Хейдън и ме погледна. — Елън може да ви каже, че аз винаги…
— Не мога да ви изброя колко истории съм чувал за приятни градчета, които са били съсипани от презастрояване! — продължи Рой, клатейки глава. — Идват разни хора от големия град, разни предприемачи, ламтящи за пари, и… Намират местенце като Бийкън и решават, че е много красиво и тихо. И веднага започват да строят нови квартали, с къщи или блокове! — пое си дълбоко дъх и се загледа в черния петел, но имах чувството, че вижда нещо друго. — Да, после добавят игрище за голф и кънтри клуб — продължи. — Както и голямо пристанище и купища ресторанти. И не след дълго някогашното малко градче вече си има магазини на „Гап“, на „Виктория Сикрет“, на „Легло, баня и още нещо“ — загледа се в мен. — И след това същите тези алчни предприемачи се изнасят и отиват на друго място, а хората, които са живели в градчето цял живот, поколения наред, се оказват приклещени в място, което вече не могат да познаят!
Черният гигант от Джърси разпери криле и изпълни палатката с най-пронизителното кукуригане, което бях чувала. Чак подскочих.
— Брей, този господин има доста силен глас! — смотолевих.
— Така си е — изрече Рой и устните му се превърнаха в тънка права линия, нещо като тире между двете му уши.
Разтрих внезапно изтръпналите си ръце и отбелязах:
— Да се надяваме, че Бийкън никога няма да бъде сполетян от огромен мол и скъпи търговски вериги. Би било ужасно!
— Е, дано… ще видим — промърмори Рой и се огледа. Когато отново ни погледна, синьото на очите му се бе превърнало в стоманеносиво. — Може и вече да се случва — гласът му звучеше равно, студено, излъчващ нещо неопределено, нещо, стаено дълбоко в душата му. — В момента делят фермата „Кенлин“ на милион парчета, които скоро ще бъдат пуснати за продажба. Така че вашата идея за разработването на земята… — погледна към Хейдън — на практика вече се осъществява. Нищо чудно скоро да се окажем и с игрище за голф.