— Казах ти. Чувствах се зле заради случилото се сутринта и… — започнах да ръкомахам, но почувствах ръцете си като дърпани от конци. — Знаех, че си притеснен, а когато се обади, реших, че ще бъде добре да… искам да кажа, помислих си, че може би трябва да… че… — извърнах очи. Божичко, но какви ги приказвах? Бърборех пълни безсмислици.
Рой наклони глава, все така усмихнат. Втренчи се в мен, като че ли знаеше, че ако ме гледа достатъчно дълго, ще ме накара да направя нещо налудничаво — като например да се хвърля отново на врата му или да си призная, че не мога да престана да мисля за него. Още една-две секунди и щях да бъда изцяло под негова власт. Очите му бяха толкова ярки и толкова сини, като водите на Карибско море, бистри и дълбоки и пълни с яркожълти риби, пурпурна папрат и червени корали, и те ме придърпваха към себе си… тези очи… и аз постепенно потъвах… готова да си поема дъх и да се гмурна…
А после чух гласа му:
— Окей, ясно. Искала си да се увериш, че всичко между нас е пито-платено — усмихна се и с леко свиване на рамене добави: — Окей, квит сме!
Това ли беше? Той ме пускаше от въдицата си? Но аз вече не исках да си тръгна! Исках да стоя вечно тук и да се гмурна в очите му!
Рой отвори вратата на моята кола и аз се вмъкнах зад волана, но всичко ми беше като в мъгла. После го видях да се качва в пикапа си. Видях го как затваря вратата. Наблюдавах го как пали двигателя и чух задавянето на мотора. Вдигна ръка към мен. Аз също вдигнах ръка. И почти усетих как ръката му докосва моята.
Извадих ключа с панделката от чантата си и отключих вратата. И се заковах на място, когато заварих вътре Пола и мъж с бяла лекарска престилка. Но какво ставаше тук? Колко време ме е нямало?
Хейдън продължаваше да лежи в леглото, а мъжът в бяла престилка, който ми напомни за учителя ми по физика от дванайсети клас, увиваше глезена му с бинт.
— Какво става? — втурнах се аз към Хейдън.
— Всичко е под контрол! — отсече Пола и ми махна да се успокоя. — Докторът вече се погрижи за него!
Загледах се в мъжа, който развиваше бавно бинта, а после се обърнах към Хейдън:
— Какво стана?
— Просто положението се влоши — отговори той, примигвайки от болка. — Глезенът ми се наду като баскетболна топка. — изглеждаше толкова блед и толкова дребен. — Обадих се долу за още лед, а когато Пола се появи, за да го донесе, хвърли само един поглед на крака ми и веднага извика доктор Хърбърт.
— И слава богу! — прошепнах и хванах ръката на Хейдън, мислейки си, че беше крайно безсърдечно от моя страна да се разхождам из фермата „Кенлин“ с Рой Къмингс, когато през цялото време всъщност трябваше да бъда тук, до годеника си.
— В неделя е трудно да намериш доктор — обади се Пола.
— Особено за домашно посещение. Обаче нашият доктор тук е женен за братовчедка ми Лори, затова си знаех, че няма да ми откаже! — завърши и се усмихна триумфално на лекаря.
— Благодаря ви, докторе — казах аз. — Аз съм Елън, неговата годеница.
— Радвам се, че можах да помогна — кимна доктор Хърбърт, докато пристягаше бинта. — Ще ви дам две рецепти — добави. — Едната е за болките, а другата е за подуването — извади кочан с рецепти от джоба си и надраска нещо. — Вероятно е скъсал сухожилие, но след ден-два вече ще се чувства по-добре — подаде ми рецептите. — Само не му позволявайте да се напряга поне два дена.
— Непременно, докторе! Много ви благодаря! Много любезно от ваша страна да дойдете чак дотук, и то в неделя! Нека ви дам визитната си картичка, за да можете да ми изпратите сметката!
Той взе докторската си чанта, а аз му връчих визитката си. След това двамата с Пола напуснаха стаята.
Приседнах на леглото до Хейдън, съсипана от чувство за вина.
— Скъпи — промърморих и се приведох, за да го прегърна, — много, много съжалявам, че не се върнах по-рано! Нямах никаква представа, че си чак толкова зле! — и го целунах по челото.
— Няма проблеми. Знаех, че имаш нужда от малко време за себе си, за да разпуснеш.
— Даже не се отбих в аптеката — признах си с виновна усмивка аз. — Добре че Пола е повикала този лекар!
Хейдън намести бинтования си крак върху възглавниците и отбеляза:
— Но този път със сигурност ще трябва да отидеш до аптеката. Какво ми е предписал, видя ли?
— Ей сега ще видя — кимнах и се пресегнах към рецептите. — Тиленол с кодеин.
А после видях нещо странно — отпечатъци от лапички по горната част на рецептите.
Лапички?
Под лапичките се четеше: ПИТЪР ХЪРБЪРТ, двм, КЛИНИКА ЗА ЖИВОТНИ „ХЪРБЪРТ“. Докторът беше ветеринар.