Тогава двамата с Карън вложихме в компанията седемдесет и пет хиляди лири. Инвестирахме на цена от петдесет пенса на акция. Освен това посъветвах Ричард да се обърне към Уагнър Филипс, един борсов агент от Сан Франциско, за когото бях чувал, че се е специализирал в малки технологични компании. Филипс свърши отлична работа и компанията пусна емисия от акции през ноември същата година чрез американската фондова борса. Акциите бяха емитирани на цена десет долара и през първите два дни търговия стигнаха до дванадесет. Като се имаше предвид инвестиционната ни цена от петдесет пенса, или приблизително седемдесет и пет цента, това представляваше голяма потенциална печалба от около осемстотин и петдесет хиляди долара на всеки.
Все пак при емитирането бяхме задължени да декларираме, че няма да продаваме от акциите в продължение на две години. В течение на три месеца всичко беше наред, после внезапно цената на акциите бе започнала да пада, докато стигне до днешните шест долара. А ни оставаха още осемнадесет месеца до края на задължението да не продаваме.
Ричард се поколеба.
— Да, ще скочат — произнесе той с тон, с който се мъчеше да убеди и себе си.
Лицето на Карън веднага я издаде, че и преди й се е случвало да чува подобни приказки. В действителност се бе случвало и на двама ни. Ричард винаги бе твърдял, че „Феър Систъмс“ ще струва стотици милиони само да успеем да издържим. До този момент бях склонен да му вярвам, но не и Карън.
Когато инвестира, тя знаеше какво прави. В края на краищата беше агент по продажбите на обикновени акции. И тя все още имаше отлична потенциална печалба. Осемнадесет месеца обаче в света на информационните технологии са твърде дълъг срок, а Карън не беше убедена, че „Феър Систъмс“ ще присъства на пазара, когато те изминеха. За кратката си кариера бе ставала свидетел как множество компании на авангардни технологии блясват и угасват.
— Всъщност исках да разговарям с вас за цената на акциите на „Феър Систъмс“ — каза Ричард. — Направих анализ на движението на цените от момента на емитирането и го сравних с подобни акции, чиито цени също паднаха. В нашата компания се забелязва нещо странно.
— Какво?
— Ще ви покажа.
Донесе куфарчето си и извади няколко разпечатки на графики и статистически изчисления. Те бяха трудни за разчитане, дори и с обясненията на Ричард.
— И така, какво означава всичко това? — запита Карън.
— Изглежда така, сякаш цената на „Феър Систъмс“ е паднала с необичайно голям процент при структурирането на пакета си от акции.
Карън гледаше диаграмите, таблиците и гръцките букви и кимаше с глава.
— Добре. И какво от това?
— Ами това, че бих ти бил страшно благодарен, ако успееш да откриеш. Искам да кажа, че ме бива само да гледам числата. Ти можеш да използваш връзките си на пазара и да разбереш дали знаят нещо.
— Разговарял ли си с „Уагнър Филипс“? Като брокери на „Феър Систъмс“ те би трябвало да могат да обяснят и най-странните сделки с акции.
— Да. Те твърдят, че това просто е резултат от лошата дейност на компанията.
Не откъсвахме поглед от Карън. Тя се взираше в числата и напрегнато размишляваше.
— С колко налични средства разполагате?
— Ами, не са много.
— Не са много ли! — възкликнах аз, намесвайки се в разговора. — Та само преди половин година имаше пет милиона долара? Всичко ли отиде?
— Почти — отвърна Ричард. — Но ние очакваме авансово плащане от един наш клиент — „Дженсън Компютър“, с което ще издържим до есента.
— И после какво? — Бях страшно ядосан. Компанията пак беше пред банкрут!
Ричард повдигна рамене.
— Какво казват от „Уагнър Филипс“?
— Твърдят, че е прекалено рано да се излиза на пазара на ценни книжа за още пари. Но имат един потенциален купувач на компанията.
— Кой е той?
— Заявиха ми, че клиентът им настоявал да не разкриват самоличността му.