— А ти? Ще продаваш ли?
Брат ми се загледа в ръцете си. Четвъртият и петият пръст от лявата му ръка бяха с липсващи крайни фаланги.
— Не.
— Но, Ричард, ти ще фалираш, ако не направиш нещо!
— Не мога да продавам точно в този момент, повярвайте ми.
— Е, въпреки всичко смятам, че трябва да продаваш, докато имаш възможност — казах. — Банкрутът не е шега работа. Има опасност никога да не осъществиш идеите си. Хората ще загубят работните си места, а ние — парите си.
Въпреки цялата му интелигентност ми се струваше, че не преценява реално нещата. Беше затънал и трябваше да сведе загубите си до минимум. Аз бях борсов посредник и познавах добре тези неща. Ричард беше изобретател и на него му беше простено, но на мен — не.
— Знам, че банкрутът е сериозна работа! — сопна се той. — И вярвайте ми, не съм толкова безотговорен, колкото ви изглеждам. Особено към работещите в компанията. Работили са по седем дни в седмицата и са сътворявали чудеса, за да спазим сроковете. И аз нямам намерение да ги изхвърля на улицата. Ще се погрижа за тях. Да, съзнавам, че няма да ми е никак леко, но ще се справим, ще видите. И когато успеем, акциите ви ще струват далеч повече, отколкото са в този момент! — Последва тишина. И двамата с Карън бяхме като зашеметени. Никога до този момент Ричард не беше избухвал. Той си пое дълбоко дъх и се обърна към Карън: — Е? Какво решаваш? Ще поразпиташ ли тук-там?
— Добре, ще го направя — успокои го тя. — Но може да се окаже, че хората продават само защото смятат, че ти ще фалираш. Ще те известя.
Направих кафе и бързо го изпихме преди лягане. Бях ядосан на брат си. Щяхме да изгубим сума пари както поради финансовото му безгрижие, така и поради други причини. Бях повярвал на историите му за виртуалната реалност. Все още имах вяра в техническите му способности, макар и да започвах да изпитвам съмнения относно „големите му открития“, които не искаше да сподели дори и с брат си. Дано да имаше достатъчно разум да продаде, преди загубите му да станат големи.
На следващата сутрин, когато се разделяхме с Ричард, той ми каза:
— Карън е много привлекателна, нали?
— Да, така е.
— Внимавай с нея, братче.
Какви бяха тези думи! Карън бе рискувала спестяванията си, за да го спаси от финансов банкрут, и той бе пропилял парите й. А снощи не тя се бе ядосала, а аз! Имах пълното право да му се сърдя, а той нямаше право да ме поучава. За съжаление обаче брат ми винаги се бе оказвал прав.
4.
И двамата с Карън бяхме страшно заети. Цените продължаваха да падат, но по-плавно. Това ми даваше възможност да се подготвя. Уверих се, че всичките ми позиции са подсигурени. На всяка закупена облигация продавах по една къса, различна от първата. Да продаваш на късо означава, че продаваш облигация, която не притежаваш. На пазарите за облигации това е разрешено; дори е от голяма полза. Това означава, че на един сриващ се пазар парите, които губи човек от собствените си облигации, се компенсират щедро от парите, които печели, като изкупува обратно облигациите, които е продал на късо. Тоест, ако успее да си осигури най-подходящите облигации, разбира се.
Е, нещата започваха да изглеждат така, сякаш Грег, Ед и аз бяхме улучили най-подходящите облигации. Предстоеше ни обаче сериозна работа.
Карън омайваше клиенти. В четвъртък вечерта бе провела среща с един от тях, а в понеделник в Париж щеше да се срещне с още няколко. Реши да прекара уикенда там с приятелка от детинство. Тъй като приятелката й така и не успяла да научи английския като хората, а моят френски хич го нямаше, аз не бях поканен. Срещата ни на тенискорта беше отменена. Голяма работа. В Нюмаркет имаше интересно конно надбягване.
Карън се прибра в понеделник вечерта.
— Добре ли прекара? — попитах аз.
— Да, чудесно беше.
— Как беше Никол?
— Всичко е наред. Мисли, че Жак е най-добрата й партия.
— А ти какво мислиш?
— Досадник — засмя се тя.
— Е, надявам се, че не чак колкото мен.
— О, не, скъпи, дори не може да ти стъпи и на малкия пръст. Не се тревожи. Как бяха кончетата на Нюмаркет?
— Не беше зле. Влязох вътре само с двайсет лири. Следващата събота ще заведа Грег в Аскът. Искаш ли да дойдеш?
— Съжалявам, но трябва да отида при мама. Много иска да се видим. Няма ли да дойдеш?
Тя се засмя. И двамата знаехме отговора. Майката на Карън беше свадлива жена, която се тревожеше за всичко на света и най-вече за дъщеря си. Живееше в предградията на Годалминг. Бащата на Карън ги зарязал, когато тя била на дванайсет, и майка й никога не му простила. Нито пък Карън. Това беше нещо, което го бях изпитал на гърба си и им съчувствах. Обаче не държах да прекарвам уикенда с майка й.