Изпитах силно разочарование. Аз обикновено зарязвах позициите си точно в шест, като очаквах и от останалите да правят същото.
— На обяд ходих със Сали да й купим обувки. Доста е потисната — каза тя, доловила разочарованието ми.
Купуването на обувки беше обичайната терапия на Карън при подобни случаи. Беше ги събрала с цели дузини у дома, като повечето от тях бяха купени миналата година. За моя радост последните няколко месеца нямаше нов чифт.
— Не знам. Мисля, че успях да я поразсея. Джак Тенко наистина я тормози.
— Бедното момиче. Толкова е важно да имаш добър началник, нали?
— Не е лъжа. — Усмихна се тя. — Очевидно Ед е във възторг от тебе.
Повдигнах рамене.
— Не е трудно да впечатлиш млади момчета — отбелязах скромно, думите й обаче погъделичкаха самочувствието ми.
— И така, как мина денят ти? — запита Карън.
— Не беше зле. Някои от сделките, които сключих миналата седмица, вече започват да дават плодове. Но за този месец съм все още вътре с милион и половина, а до края му има само една седмица. — Мразех да приключвам месеца на загуба, особено с такава голяма сума, но този път явно не можех да го избягна.
— Лош късмет. Дори и ти не можеш да лъжеш дявола всеки месец.
След като приключихме и двамата с поръчката, тя попита:
— За какво мислиш, че иска да разговаря Ричард с теб?
— Нямам представа. Трябва да е нещо много важно за него, за да ме накара да отида там. Сигурно пак е останал без пари.
— Не може да бъде! — възкликна Карън. — Наистина ли смяташ така?
— Възможно е. Просто не съм сигурен, че той държи със здрава ръка финансите на фирмата. Е, това глупаво копеле трябва да продава. И аз ще го убедя.
— Да, направи го — каза Карън. — Ще бъде жалко да загуби всичко, след като е успял да стигне чак дотук.
— Може да е свързано с падането на цените на акциите. Успя ли да научиш нещо на пазара?
— Нищо. Компанията е твърде малка. Повечето хора не са я чували, да не говорим пък за покупка на акции от нея. „Уагнър Филипс“ е замразила търговията с техни книжа. Обадих се там на един приятел, но и той не знаеше нищо, освен че цената пада непрестанно.
— Да, мисля, че на Ричард му се привиждат призраци — казах. — Дори и да приемем, че цената на акциите е била обект на манипулации, не виждам какво толкова спешно има. — Въздъхнах. — Не, боя се, че това е фалит.
Вечерята пристигна. Поръчах бутилка вино и вдигнах чаша.
— Честит рожден ден!
— Благодаря ти. Тридесет години! Бррр! Не съм сигурна, че ми се иска да съм на тридесет. — Тя отпи от виното си. — Ммм. Наистина е превъзходно.
— Кога ще ходиш при майка си?
— Утре вечер. Ще бъде втората ми вечеря за един и същ рожден ден. Винаги ми е изглеждало странно — само аз и тя.
— Съжалявам, че не мога да дойда. Наистина трябва да се срещна с Ричард.
— Не се тревожи, всичко е наред. Наистина би било по-добре, ако не ти се налагаше. Двамата само ще се карате. — Отпи от виното си. — На мен просто ми изглежда странно, това е всичко.
— Без баща ти?
— Да. — Гласът й изведнъж стана напрегнат.
Родителите и на двама ни бяха разведени. Поради тази причина избягвахме да правим сравнения, но изведнъж изпитах нужда да узная.
— Не си ли опитвала да се видиш с него?
— Не знам къде е. Мисля, че мама знае, но не иска да ми каже.
— Не иска да ти каже ли?
— Точно така. — Изведнъж забелязах сълзите в очите й. — Разбира се, че го знае, но отрича. Казва, че изчезнал безследно.
— Но ти не й вярваш?
— Познаваш майка ми — произнесе с отвращение. — Мисли си, че така ме предпазва. Сигурна съм.
Хранехме се мълчаливо. Карън едва сдържаше сълзите си. Не биваше да подхващам тази тема.
— Обичах го — неочаквано изрече тя. — Той беше всичко за мен. Всяка вечер го очаквах с нетърпение да се прибере, за да си играем. Дори и след като навърших дванайсет, исках да прекарва цялото си свободно време с мен. Спомням си как веднъж ме заведе на едно празненство в службата си и ме представи като своя приятелка. Толкова се гордеех с него. И когато ме изостави, просто не можех да го повярвам. Как можа да ме изостави, Марк? Как можа? — погледна ме. В очите й имаше болка и гняв.
След като баща й ги зарязал, Карън била принудена да обиколи доста психиатри. Не бях сигурен какво са открили, или дори дали изобщо са свършили някаква работа; тя избягваше тази тема, а аз никога не посмях да я разпитвам. След раздялата й с онзи мъж тя беше пред срив. Аз й предложих просто да поприказва с някого. В крайна сметка този някой се оказах аз и тогава тя успя да се съвземе. Сега обаче се чудех дали разговорът й с мен тогава е бил достатъчен. След срещата със стария й любовник и след разговора за баща й ние, изглежда, се бяхме върнали там, откъдето бяхме започнали.