— Какво, да не мислите, че аз съм го извършил?
Доналдсън примигна. Кер, мъжът с измачкания костюм, се приведе напред.
— Разбира се, че не, синко — отвърна уморено. — Но повечето убийства се извършват от хора, познавали жертвата. Затова искаме да елиминираме всички, които са го познавали. Искаме да започнем с вас. Детективът просто иска да е изчерпателен при елиминирането на хората, нали така, сър?
Доналдсън се изкашля.
— Напълно. А сега ни кажете къде бяхте по това време?
— У дома си в Лондон, до около единадесет. После отидох на конни състезания в Аскът.
— Сам ли бяхте или с приятел?
Дадох им името на Грег и телефонния му номер. Кер си ги записа. Показах им също така остатъка от бордовата си карта за совалката в осем часа от „Хийтроу“ до Единбург.
Продължиха разпита:
— Познавате ли някого, който да мрази брат ви? Който и да е? Помислете внимателно.
Вече бях размишлявал над това.
— Не познавам такъв човек. Той не беше от хората, които си създават врагове. — Гласът ми потрепери. Очите ми се насълзиха. Поех си дълбоко дъх. — Не познавам такъв.
Доналдсън изчака за момент, докато се съвзема.
— Знаете ли дали брат ви е бил разтревожен за нещо?
— Да. Беше — отвърнах. — Всъщност това беше и причината, поради която пристигнах тук.
Детективът повдигна вежди.
— Обади ми се миналата седмица и ми каза, че иска да разговаряме. Не ми каза за какво. Спомена само, че било важно и не може да говори по телефона.
— Имате ли представа за какво е бил разтревожен?
— Не, не съвсем.
— Все трябва да имате.
— Ами — поколебах се аз. — Имаше проблеми с компанията си. Компанията му може да е на косъм от банкрута. При последната ни среща той ми каза, че парите му отново привършвали.
— Отново?
— Да. „Феър Систъмс“ беше изправена пред сериозен финансов проблем миналата година, тогава и аз успях да му помогнах. По-скоро го направихме двамата с Карън, приятелката ми. Възможно е пак да е имал същия проблем.
— А този път щяхте ли да му помогнете?
Поколебах се.
— Не знам. — Не признах, че не бях имал никакво намерение да прахосвам пари. Потръпнах при тази мисъл.
Доналдсън ме наблюдаваше внимателно.
— А втората вероятност?
— Той беше на мнение, че ценните книжа на „Феър Систъмс“ са обект на някаква манипулация. Спомена го пред мен и Карън. Имаше какви ли не статистически анализи, за които твърдеше, че доказвали странното поведение на ценните книжа на компанията.
— Каква беше причината според него?
— Не знаеше. Просто беше забелязал някаква странна закономерност, която като добър учен искаше да изследва.
— А вие имате ли някакви идеи за това?
— Не. Проверихме обстойно пазара, но никой не беше дочул каквото и да било. Мисля, че Ричард просто си е въобразявал.
— Разбирам. Анализите му при вас ли са?
— Да. В къщата ми в Лондон.
— Можем ли да ги видим?
— Разбира се. Ще ви ги изпратя, ако желаете.
— Благодаря ви. — Доналдсън погледна към Кер и се изправи. — Това е всичко засега, господин Феърфакс. Бяхте много отзивчив. Моля само да ни държите в течение къде можем да ви открием, в случай, че се наложи да ви зададем още въпроси. А ако случайно се сетите за някого, който би желал злото на брат ви, ще ни съобщите, нали?
— Разбира се — заявих и се изправих. — Аз… ще мога ли да вляза в къщата на Ричард?
— Да, разбира се. Но след няколко дни. Когато приключат съдебномедицинските експерти. Обаче, преди да си тръгнете, ще ви помоля да дадете на инспектор Кер името и адреса на приятелката ви и адреса на всеки, който мислите, че е познавал брат ви.
Кер ме изведе навън и аз му надрасках на един лист хартия имената и адресите.
— Надявам се, че ще го откриете — казах.
Той разтри зачервените си очи.
— Ще проверим всяка следа, която ни дадохте. Шефът не се спира пред нищо. И винаги има резултат. Ще пипнем копелето, можете да не се съмнявате.
— Добре.
По-нататъшният ми престой в Къркхейвън вече нямаше особен смисъл, особено след като не можех да вляза в къщата на Ричард.
Така че откарах колата обратно на летището и хванах първия самолет за Лондон. Почувствах се малко по-добре, отдалечавайки се от мястото, където бе умрял Ричард. Болката се притъпи.