И аз му разказах. За човек, който не е свързан с пазарите на ценни книжа, той се ориентираше забележително добре и скоро се отпуснах до такава степен, че започнах да обяснявам най-подробно идеите си за пазара на облигации и как да се правят пари на него. Слушаше ме внимателно и въпросите му говореха, че разбира за какво става дума.
— Твоят бизнес твърде прилича на моя — отбеляза той. — Нещата се променят с шеметна бързина. Технологията се обновява всяка секунда, пазарите са някакъв ураган. За да успее човек, е необходимо не само да е бърз, той трябва да кипи от енергия, ентусиазъм, желание непрекъснато да си задава въпроси. Човек не може да следва правилата, защото те се променят непрекъснато. Ето защо хора като теб и Ричард се справят толкова добре. Обичам да работя с момчета на твоята възраст. Хора като мене вече нямат място при новите технологии. Оня дух вече е изчезнал. Но все още съм в състояние да помагам на тези хора, които действително се нуждаят от помощ.
— Как го правиш? — запитах го аз. Соренсън изведнъж се бе оказал от изключително значение за бъдещето на „Феър Систъмс“. Исках да науча нещо повече за него.
— Някои неща усвоих на футболното игрище — каза той. — За да спечели един футболен мач, човек се нуждае от същите умения, които му трябват в бизнеса. Желанието за победа, работата в екип, взаимната обвързаност на планирането с откриването на благоприятните възможности, да подадеш топката на най-добрите играчи от екипа и да ги оставиш да покажат на какво са способни. Предполагам, че просто съм се научил как да мотивирам хората, като започнах първо със себе си.
— А как започна?
— След като завърших колежа, постъпих на работа в НАСА. През шейсетте години мислехме, че бъдещето на човечеството е някъде там, в Космоса. Впоследствие проумях, че тази постановка беше съвсем погрешна. Бъдещето беше в микроелектрониката, по-скоро в наносекундите, отколкото в светлинните години. Двама гении, с които се познавах от Станфорд, бяха започнали работа в изследователския център на „Ксерокс“ в Пало Алто. Това вероятно беше най-важният център за изследвания в областта на компютрите през седемдесетте. Те работеха върху графичните потребителски интерфейси, основните софтуерни системи, които улесняват работата с компютъра. Имаха някои добри комерсиални идеи, но „Ксерокс“ не пожелаха да ги подкрепят. Те пък нямаха достатъчно кураж да се отделят и да започнат самостоятелно. Така че им протегнах ръка. Кръстихме компанията „Цицеро Сайънтифик“. Беше страшно интересно и забавно. Двамата осигуряваха технологичната страна, докато аз комплектувах нещата. Четири години по-късно продадохме компанията на „Софтач“ за осемдесет милиона долара.
Осемдесет милиона долара! Обзалагах се, че Соренсън бе получил лъвския дял от сумата. Внезапно осъзнах, че този едър мъж беше вероятно най-богатият човек, с когото някога се бях срещал.
Името „Софтач“ обаче ми напомни нещо.
— Струва ми се, че преди две години четох за компанията в пресата. Нямаше ли някакви проблеми? — запитах.
— Да, така беше — неохотно отвърна той.
Явно не желаеше да говори на тази тема. Нагласих и ударих чисто и точно топката, която се озова в един бункер. Бъгер! Понякога ми трябваха три удара, за да постигна един такъв успешен.
— Чудесен изстрел. Ако и вятърът беше с теб…
Повдигнах рамене.
— И какво направи тогава? — запитах го.
— Ами играх голф всеки ден в продължение на половин година, но не бих шута на бизнеса. Така че изградих един портфейл с ценните книжа на интересни компании в Америка и Европа, в чиито съвети членувах. Понякога инвестирах в тях. Обичам да мисля за себе си като за треньор. Смятам, че съм способен да карам хората да дават най-доброто от себе си. През годините си съм ставал свидетел на какви ли не успехи и провали; не съм скъперник, искам да споделя опита си с хората.
Вярвах, че Соренсън си го биваше в тази роля. Той беше добър слушател, но също така притежаваше и авторитетност. След като вярваше във вас, че сте способни да свършите нещо, най-вероятно щеше да се окаже прав.
— И как изглежда „Феър Систъмс“ в сравнение с всички компании, които познавате? — запитах го.
— Знаеш ли, Марк, тя притежава реален потенциал. Една от най-добрите е. А виртуалната реалност ще представлява компютърният пазар на следващото десетилетие.