— И вие сте на мнение, че той може да е замесен в убийството на Ричард?
— Това е едната версия — отвърна Доналдсън. — А вие не можете ли да ни кажете нещо за него?
Поклатих глава. Много ми се искаше да им помогна. Само да бях се вслушвал малко по-внимателно, когато Ричард ми разказваше за тази организация.
— Проверихме подозренията на брат ви за манипулациите с акциите на „Феър Систъмс“ — продължи Доналдсън. — В момента нещата се разглеждат от фондовата борса и те се консултират с властите в Америка.
— Открили ли са нещо?
— Още събират информация. Но да се върнем на вечерта, когато Ричард Феърфакс ви е помолил да огледате цените на акциите на „Феър Систъмс“. Изпълнихте ли молбата му?
— Да. По-скоро Карън го направи.
— Карън Чилкът, вашата приятелка?
— Да.
— И тя не откри нищо?
— Точно така. Акциите на компанията са толкова дребно нещо, че се търгуват само от една фирма — „Уагнър Филипс“. И когато тя направи проверка с помощта на една нейна приятелка, която работи там, се оказа, че те не знаят нищо. Стори ни се, че няма нищо странно.
— Разбирам — каза Доналдсън. — А вие самият търгували ли сте акции на „Феър Систъмс“?
— Не. Поне не след като компанията стана публична.
— И нищичко не сте продали?
— Нямам право. Чак след две години.
— Познавате ли някого, който да си има работа с акциите?
— Не. Само Карън. А тя работи при същите строги ограничения като мен.
— А тя има ли някакви контакти с хора, които притежават или търгуват акции на „Феър Систъмс“?
— Разбира се, че не!
— Спокойно, господин Феърфакс, просто ни отговорете на въпроса.
— Нека ви спестя време — казах аз, като успях да сподавя гнева си. — Изобщо не съм разполагал с вътрешна информация за „Феър Систъмс“. На практика не знам нищо за компанията. Нито пък Карън. В действителност тя знае още по-малко и от мен. Така че не сме разполагали с абсолютно нищо, което да кажем на когото и да било, дори и да сме имали това желание. А и защо всъщност да го правим? Акциите падат, а не се качват. Какъв смисъл би имало да се мъчим да уговаряме някого да купи от тях? Този купувач само би загубил от сделката.
Огледах ги и двамата. Сивите очи на Доналдсън не се откъсваха от моите. Знаех, че думите ми имат смисъл, и доколкото виждах, на него това също му беше ясно.
— Добре, господин Феърфакс. Може да се наложи пак да се срещнем.
Отпуснах се. Той ми вярваше. А аз имах желание да им помогна. В известен смисъл аз бях доволен, че ми задава трудни въпроси.
— Нямам нищо против — отвърнах.
— Благодаря ви за чая — каза той и се надигна. — Между другото, гледайте да не докосвате нищо в къщичката за лодки. Там има голям обем техническа документация, която бихме искали да разгледаме с Рейчъл Уокър.
— Чудесно — казах аз и ги изпратих до вратата. Последното нещо, което желаех, беше отново да вляза там.
7.
Карах бързо към Гленротс. Колкото повече размишлявах над това, толкова по-необосновани ми изглеждаха подозренията на Доналдсън за злоупотреба с вътрешна информация. За да може да търгува с помощта на вътрешна информация, човек трябва да разполага с такава. Аз не разполагах с никаква, като се изключи разговорът ни с Ричард за финансовите проблеми. Но това се бе случило само няколко дни преди да го убият. Карън също не знаеше нищо.
Още изпитвах известна нервност. В Ситито дори и най-слабият намек, че си бил замесен в нещо незаконно, можеше да те провали. Молех се само Доналдсън да не задава прекалено много въпроси.
Замислих се над странните раздвижвания в цените на акциите. От малкото, което ми беше известно, те бяха обикновено нагоре, точно преди да настъпи поглъщането, тъй като хората, които разполагат с вътрешна информация, купуват акции в очакване да се обяви поглъщането. Но акциите на „Феър Систъмс“ бяха паднали. Въпреки теориите на Ричард не виждах нищо мистериозно в този факт.