Бяхме дискретни. Връзка между двама души в един и същ борсов салон можеше да ни донесе усложнения и неприятности. В течение бяха единствено Грег и Ед.
А сега тя пак го беше видяла. И както си седях до нея и наблюдавах разстроеното й лице, някакъв страх започна да стяга гърдите ми. Не исках да я загубя.
Накрая въздъхна дълбоко, раменете й се отпуснаха и каза със слаба усмивка:
— О, Марк, съжалявам, че те принуждавам да го изживееш повторно. Ти наистина си добър към мен. — Докосна лицето ми. — А той беше истински боклук. Не знам какво толкова съм виждала у него.
Пресегна се и ме целуна.
Половин час по-късно, докато лежахме голи на пода във всекидневната, се замислих дали да не й кажа, че я обичам. Любовта беше нещо, за което никога не бяхме говорили. Но това беше чувството, което изпитвах към нея в този момент. Обаче се страхувах. Не беше точно страхът, че мога да бъда отхвърлен. По-скоро беше онази Карън, която още не познавах и която за миг ми се бе открила тази вечер. Така или иначе, не исках да рискувам.
Тя се размърда.
— Какво има, Марк?
— Нищо.
3.
На следващата сутрин в седем и петнадесет вече бях на бюрото си. Не бях изненадан да видя още няколко души подранили като мен. Имахме толкова много работа.
С трепет включих компютъра пред себе си. Мониторът му беше с голям светлосив екран, върху който можех да викам целия диапазон на цените от Ройтер и „Телерейт“, и после да си играя с тях колкото и както си искам. До него беше малкият квадратен „Бломберг“, който ми осигуряваше графичния израз на взаимоотношенията на всичко спрямо всичко. И докато мониторите загреят, хвърлих поглед на онова, което пазарът ми бе скроил през нощта.
И така, нещата в Ню Йорк се бяха задържали, но в Токио отново се бяха сринали. Акциите на „Рено“, които бях купил вчера, бяха открили с по-ниски стойности, причинявайки ми дребни загуби. Все пак това беше едва в началото на деня. Осемпроцентните на Грег от двайсет и първа година също бяха паднали малко.
Хвърлих поглед към бюрото му. Той току-що бе затворил телефона си и вече пишеше квитанция, за да зарегистрира продажбата си.
— Грег, съжалявам за облигациите, които купи вчера! — извиках му аз.
Той се извърна и се ухили.
— Хей, това бяха продажби със сезонно намаление! Те са с четвърт пункт по-евтини, така че закупих още петдесет милиона!
Бях длъжен да призная, че Грег беше по-голям оптимист от мен. И двамата в крайна сметка свършвахме с една и съща сума, но печалбите ми обикновено се реализираха с еднакви месечни вноски, докато неговите идваха с гръм и трясък.
В този момент в залата влезе Ед, силно изненадан да ме види толкова рано. Под очите му имаше тъмни кръгове.
— Май не си лягал, а? — запитах го.
Изглеждаше смутен.
— Почти през цялата нощ разговарях с Токио по телефона.
Модерната технология означава, че вие можете да поддържате връзка с пазара двадесет и четири часа в денонощието. Естеството на човешката природа обаче е такова, че ако някой реши да сключва сделки в полунощ, то вероятността да допусне грешка е много голяма. Така че аз обикновено спях и оставях пазарът сам да се оправя.
Появи се и Боб Форестър.
— Е, какво каза машинката ти? — запита, кимайки към компютъра със системата „Бондскейп“.
— Още е прекалено рано, за да бъдем сигурни — отвърнах. — Позициите ни обаче съдържат голям потенциал. Ще си върнем парите, сигурен съм.
— Трябва да го направим. Ти си добър борсов посредник, синко. Не искам да си губиш времето със скъпоструващи дивотии. Можеш да си го задържиш тук до края на следващата седмица, но ако дотогава нямаш резултат, не искам повече да го виждам. Ясно ли е?
— Добре, нека го включим — обърнах се към Ед, докато шефът ми се отдалечаваше. — Все отнякъде трябва да изкараме два милиона долара, за да компенсираме загубите. Остава само да разберем откъде.