Майкъл Ридпат
Борсови игри
1.
За по-малко от половин час бях изгубил половин милион долара, а и автоматът за кафе не искаше да работи. Денят определено заплашваше да се превърне в лош. Половин милион долара са много пари. Имах нужда от една чаша хубаво кафе.
Сутринта се започнала повече от добре. Един спокоен юлски вторник във фирмата за управление на портфейли от ценни книжа1 „Де Джонг и Ко“. Хамилтън Маккензи, моят шеф, отсъстваше. Прозинах се, докато препрочитах скучните описания на „Файненшъл Таймс“ за сапунените мехури от предишния ден. Половината бюра около мен бяха опустели; хората или бяха някъде по работа, или в отпуск. Телефоните мълчаха, затрупани с купища хартия. Хаосът в момент на отдих. Офисът имаше вид повече на библиотека, отколкото на борсов салон.
Погледнах през прозореца. Високите сиви сгради на лондонското Сити се възправяха мълчаливо сред жегата, погълнала улиците в подножието им. Мярнах една ветрушка да се рее около покрива на застрахователното търговско дружество на сто метра на запад. Гигантският финансов център продължаваше дрямката си. Трудно беше да се повярва, че там въобще става нещо.
Самотна светлинка бликна върху телефонния пулт пред мен. Вдигнах слушалката.
— Да?
— Пол? Тук е Кеш. Идва. Движим го.
Познах разлатия нюйоркски акцент на Кеш Калахан, „главния двигател“ в „Блуумфийлд Уайс“2, голяма американска инвестиционна банка. Настойчивостта в гласа му буквално ме подхвърли в креслото.
— Какво идва? Какво движите?
— Само след десет минути сме готови с новия шведски заем. Искаш ли условията?
— Да, моля те.
— Окей. Петстотин милиона долара, с купон3 9 1/4 процента. Срок на погасяване4 — десет години. Предлагат се на 99. Процентният доход5 е 9,41 процента. Ясно ли е?
— Ясно.
Шведите вземаха 500 милиона долара заем чрез емитиране на еврооблигации6 и използваха „Блуумфийлд Уайс“ като гарант7 за емисията8 си ценни книжа.
Работата на „Блуумфийлд Уайс“ беше да продадат облигациите на инвеститорите; терминът „Евро“ означаваше, че те ще се разпродават по целия свят. А моята работа беше да реша дали да купя.
— Девет цяло и четиридесет и една стотни процента е добър доход — продължи Кеш. — Десетгодишният италиански заем носи 9,38 процента, а никой не смята, че Италия е добра колкото Швеция. Канада е по-добър пример за сравнение, а тя носи 9,25 процента доход. Не е необходимо човек да е много умен, за да види, че процентите ще хвръкнат до небесата, нали разбираш какво имам предвид? Да ти запиша ли десет милиона?
Ентусиазмът на Кеш да осъществи продажба беше изключителен по всяко време на денонощието. А паднеше ли му случай като този, не познаваше граници. Но въпреки това в думите му действително имаше смисъл. Направих няколко прости сметки с калкулатора. Ако доходът от новите облигации паднеше до нивото на канадския — 9,25 процента — това означаваше, че цената ще нарасне от 99 на 100. Чудесна печалба за всеки инвеститор с достатъчно бързи рефлекси да закупи облигации по първоначалната оферта. Разбира се, в случай че емисията се окажеше фиаско, на „Блуумфийлд Уайс“ щеше да им се наложи да понижават цената дотогава, докато доходът нарасне достатъчно, за да привлече купувачи.
— Задръж малко. Трябва да помисля.
— Окей. Но побързай. А и трябва да знаеш, че вече сме пласирали триста милиона в Токио.
Телефонът замлъкна на мига, в който Кеш се втурна към следващия си клиент.
Разполагах със страшно малко време за събиране на информация и вземане на решение. Набрах номера на Дейвид Барат, агент по продажбите в „Харисън Брадърс“. Повторих му това, което току-що бях чул от Кеш, и го запитах какво мисли за сделката.
— Не ми харесва. Звучи добре като цена, но спомняш ли си колко лошо се продаде емисията на Световната банка, дето я пуснаха преди две седмици? В момента никой не купува еврооблигации. Не мисля, че някой от клиентите ми в Обединеното кралство ще се осмели дори да се докосне тях.
Ясният спокоен глас на Дейвид говореше за солиден опит и трезв аналитичен разсъдък. Умението му да се оказва прав почти всеки път му бе осигурило множество лоялни клиенти.
— Много полезен съвет. Благодаря — казах аз и затворих.
Още една светлинка бликна на пулта. Беше Клер Дюамел, една упорита французойка, която продаваше облигации за Лозанско-женевската банка, известна повече като ЛЖБ.
1
Ценна книга (Security) — може да има три значения: 1. Залог върху финансова или материална собственост, който следва да бъде предаден при неизпълнение на задължението да се изплати един заем. 2. Всякакво средство за влагане на пари на паричния или капиталовия пазар, например ценна книга на паричния пазар, облигация, акция. 3. Термин, употребяван само по отношение на акциите и облигациите, за разлика от активите на паричните пазари.
2
Инвестиционна банка (Investment bank) — финансов посредник, който изкупува нови емисии и ги реализира на по-малки части сред вложителите.
3
Купон (Coupon) — кочан или отрязък, който при откъсването му от облигация служи като доказателство за правата върху лихвата по нея. Използва се непрекъснато и вместо самия лихвен процент. В по-широк смисъл се отнася за лихвения процент по повечето ценни книжа.
4
Срок на погасяване, погасителен срок, падеж (Maturity) — период между пораждането на едно финансово задължение и датата, на която то трябва да бъде изплатено. Често се използва и за самия срок на плащане — например датата, на която става изискуемо изплащането на една облигация.
5
Процентен доход (Yield) — доходът от ценна книга като част от пазарната й цена. При ценните книжа с твърда лихва това представлява лихвата в процентно съотношение от платената за облигацията цена. Например облигация с номинална стойност при емитирането й 100 лири, но закупена за 50 и с лихва 5% носи текущ доход от 10%.
6
Еврооблигация (Eurobond) — облигация, емитирана във валута, различна от тази на страната или пазара, на който се емитира, т.е. облигация, състояща се от претенция в определена валута, но държана извън страната на тази валута. Еврооблигациите са принципно еднакви с евродоларите и евровалутите. Повечето еврооблигации са ценни книжа на приносител и лихвите по тях се изплащат без данъчни намаления. Еврооблигациите обикновено се продават от банкови синдикати и по природата си биват средно или краткосрочни. Обикновено се издават от правителства, международни организации и големи обществени организации и в голямата си част се изкупуват от богати индивиди и семейства. Еврооблигациите могат да бъдат прости и конвертируеми.
7
Гарант, поръчител (Underwriter) — институция, гарантираща изкупуването или намирането на купувач за част или цялата емисия ценни книжа.