— Брей, момчета, вие от „Де Джонг“ наистина сте родени с късмет — започна той. — Вчера ви осигурих най-сладката търговийка, която може да си представи човек. Днес пък ви вадя от калта.
— И каква е тази кал? — полюбопитствах аз, леко разтревожен. Не знаех, че може да сме загазили. Прекарах през ума си най-различни сделки с ценни книжа, за да разбера какво има предвид.
— Имам оферта за вашите „Джипсъм“ — заяви Кеш почти триумфално. — Предлагам цена 80 за всичките ви облигации.
— Задръж малко — казах аз. Не бях наясно какво има предвид. После обаче, преравяйки купчината хартии върху бюрото си, измъкнах необходимия портфейл. В един от нестандартните пакети18 акции фигурираше „Американска компания «Джипсъм», 9% 1995“. Датата на покупката беше отпреди три години, а цената — 96.
Затиснах слушалката с ръка, облегнах се на стола и извиках:
— Хей, Джеф!
Той вдигна поглед от компютъра си, малко раздразнен, че преча на анализите му.
— Да?
— Знаеш ли нещо за половин милион долара от американската „Джипсъм“? Изглежда, че сме ги закупили преди три години.
Джеф за момент сбърчи чело.
— Да, мисля, че се сещам какво имаш предвид. Не са сред най-добрите позиции на Хамилтън. Мисля, че ги закупи близко до номинала. Тогава компанията беше загазила и за последен път се появиха на борсата на цена шейсет.
— Предлагат ми 80 — казах аз.
— Значи приемаш.
Обмислих го за момент. Щом Кеш така изведнъж предлагаше 80 за облигация, търгувана за 60, значи явно знаеше нещо, което не ми беше известно.
— Има ли нещо, което трябва да знам за „Джипсъм“? — запитах Кеш.
— Нищо, поне доколкото на мен ми е известно. Миналата година Хамилтън се скъса да ми иска добра цена за тази позиция. Е, накрая клекнах. Ще остане доволен, щом разбере.
Това е стара тактика, прилагана от търговците спрямо младите управители на портфейли, когато шефовете им отсъстват. Казваш на младока какво щял да направи шефът му в подобна ситуация и го убеждаваш, че е по-рисковано да не направи дадена сделка с ценни книжа, отколкото да я направи. Аз самият се бях хващал на тази въдица един или два пъти през първите ми месеци. Хамилтън ми беше изнесъл цяла лекция за това как винаги трябва да се осланям на собствената си преценка и никога да не вярвам на другите, които се мъчат да ме убедят за възгледите на шефа ми.
— Хм — казах. — Ще ми трябва малко време да обмисля нещата. Ще ти се обадя.
— Добре, но го направи тази вечер. Утре може да свалят офертата — каза Кеш.
— Окей. Ще ти се обяда днес следобед — казах аз и затворих.
Трябваше ми още информация за „Джипсъм“. Станах от бюрото и се запътих към библиотеката в дъното на борсовата зала.
„Библиотека“ всъщност е твърде претенциозно име за едно тясно килерче. А и книги почти нямаше. Стените бяха покрити с шкафове чак до тавана, насред стаичката имаше компютър, свързан със сървър за всевъзможни бази данни. Алисън, нашата библиотекарка на непълен работен ден, отсъстваше, но аз знаех как да се оправя сред привидния хаос от безброй източници на информация. След двайсет минути държах в ръцете си проспекта19 за облигациите на „Джипсъм“ с които разполагахме, и доклади от борсови посредници за компанията. Също така разпечатах на принтера сметките за последните пет години и сводките от пресата за изминалата година.
Върнах се на бюрото си нарамил куп хартия.
Деби вдигна очи от „Таймс“.
— Още не съм замръзнала. Не е необходимо да кладеш огън.
— Искам само да разбера дали около тази компания изобщо става нещо — заявих аз.
— Типично за теб — каза Деби. — Всеки друг би се задоволил с последната сводка за цените и после би продал облигациите.
Усмихнах се. Деби вероятно беше права. Но тя също така знаеше, че аз няма да се успокоя, докато не се ориентирам в сметките за последните пет години и не прочета всички сводки от пресата и всички анализи за състоянието на компанията, които мога да намеря.
Прекарах следващите три часа над материалите, като прекъснах само за четвърт час да хапна един сандвич в кафето през улицата.
Докато четях, пред очите ми започна да се оформя картина за една компания, започнала с товари с посредствено качество и за последните две години стигнала дъното. Не беше само по вина на компанията. Нейният главен продукт, строителният картон, бе паднал драстично като търсене на пазара поради острия спад в строителството на жилища. Председателят й и 30-процентен собственик, Нат Морисън, не бе успял да окаже никаква помощ на компанията. Беше затънал в тежки дългове, за да построи фабрики, които сега работеха на половин мощност. Беше изгонил цял куп изпълнителни директори заради „различия“ в начина на управление на компанията. Печалбите бяха започнали да се превръщат в загуби и цените на акциите и облигациите на „Джипсъм“ бяха паднали рязко. На пазара за ценни книжа се беше прокраднала мисълта, че има голяма вероятност компанията да ритне канчето.
19
Проспект (Prospectus) — документ, съдържащ информация за дадена компания във връзка с нова емисия на нейни ценни книжа. Само с няколко изключения е незаконно която и да е компания да кани когото и да било да кандидатства за акции, ако бланката за кандидатстване не е придружена от проспект, който съдържа определена информация съгласно Закона за компаниите или когато се отнася до компания, котирана на Лондонската фондова борса — в съответствие с разпоредбите на „Жълтата книга“ (Yellow Book).