— Значи знаеш кой стои зад всичко това?
— Не знам. Но който и да е, той ще е сред акционерите на „Тремънт Капитал“. Сигурен съм, че и Вайгел е един от тях. И…
— И какво?
— Ами, никак няма да се учудя, ако е замесен и Кеш.
— Някой друг още?
— Може и да има. Просто не знам.
— А кой е убил Деби?
— Трудно е да се отговори. Знаем, че не е Вайгел, защото дневникът му показва, че по това време е бил в Ню Йорк. Както вече ти казах, Джо отрече категорично да има нещо общо със смъртта й, и аз съм склонен да му вярвам. Може да е бил Кеш, а може някой съвсем непознат.
— Някой като Ъруин Пайпър?
— Не, не мисля, че е бил той. В Лас Вегас директно го обвиних, но той беше искрено изненадан, че Деби е мъртва.
— Тогава кой може да е бил?
Вдигнах поглед към лицето й.
— Трябва да е Кеш. Не може да не е знаел какво е продал на Хамилтън. Той също така е единственият, който има връзка с „Финикс Просперити“. А двамата с Вайгел са приятели доста отдавна.
Тя свъси чело. И двамата замълчахме под впечатлението на това, което бях изрекъл. Продължихме напред.
— Знам, че ще ти прозвучи много странно — каза Кати, — но не мисля, че Кеш може да се забърка в нещо толкова сериозно. Хлъзгав е като гол охлюв и винаги гледа да ти бръкне колкото може по-дълбоко в джоба. Но той си има собствени морални принципи, които никога не би престъпил.
— Какво искаш да кажеш? — възкликнах аз. — Та той е един от най-гадните хора, които познавам!
— В повечето случаи е такъв — каза тя. — Но аз работя с него вече година и не мисля, че е толкова лош. Не вярвам, че е способен да убие човек.
— Какво ще кажеш за онзи шибан бизнес с американската компания „Джипсъм“? Според теб тази сделка може ли да се нарече честна?
— О, не ти ли казах? Разследването свали всички обвинения от Кеш по случая. Джо се оказал човекът, търгувал с вътрешнофирмена информация. Облигациите на „Джипсъм“ са се водели на него и той е закупил купища акции чрез подставени лица.
— Настина ли? Това е изненада. Бях сигурен, че Кеш непременно е знаел за предстоящото поглъщане на „Джипсъм“. — Размислих над тази нова информация и се опитах да я свържа с това, което вече знаех. Направо не можех да си представя Кеш като агент с принципи по продажбите на облигации.
— Явно са разследвали и всички останали, замесени в случая — каза Кати.
— Имаш предвид мен ли?
— За теб не съм чула. Но предполагам, че и ти си бил в списъка на заподозрените. В петък вечер при нас идва полицай, който разпитва за теб.
— Полицай ли? Сигурна ли си? Да не е бил човек от Асоциацията по ценните книжа? — А си бях мислил, че сделката, която Хамилтън беше сключил с Асоциацията, беше те повече да не ме преследват, ако „Де Джонг“ се съгласяха да ме уволнят.
— Да, сигурна съм. Казва се Пауел. Инспектор Пауел. Задаваше много въпроси за теб и Деби.
Сега вече ставаше наистина странно. Та нали инспекторът ми беше казал, че е приключил следствието по смъртта на Деби? От къде на къде ще разпитва за мен? Много странно.
Продължавахме да вървим напред. Селцето, където бях паркирал колата си, вече се виждаше; на стотина метра от него върху един малък хълм се издигаше четвъртитата сграда на църквата. „Тук сигурно е имало езическо капище, преди да дойде християнството“ — помислих си разсеяно аз.
— А сега какво ще правим? — запита Кати.
— С кое?
— Със смъртта на Деби. С „Тремънт Капитал“. С „Финикс Просперити“.