— Нищо.
— Нищо?
— Защо да съм длъжен да правя нещо? Какъв смисъл изобщо има? — троснах се аз.
— Дрън-дрън — каза тя. Изгледах я, а тя повтори сърдито: — Дрън-дрън.
— Какво имаш предвид?
— Време е да се стегнеш, Пол. Знам добре какво се е стоварило на главата ти. Но някой или някои са откраднали четиридесет милиона долара и са убили двама души, за да го прикрият. Ако ти вдигнеш ръце, това означава те да се измъкнат живи и здрави. Няма да позволиш това да се случи, нали?
Беше разгневена. Очите й пламтяха като факли, бузите й горяха. Но аз имах чувството, че повече се ядосва на решението ми, отколкото на мен. Повдигнах рамене.
— Абсолютно права си.
Тя се усмихна и ме хвана за ръката.
— Добре. Ще ти помогна. Какво ще предприемем като начало?
— Мисля, че трябва да поговоря с Хамилтън, но просто не мога да си представя как ще ида при него с цялата тази гадост около „Джипсъм“, легнала на плещите ми.
— Разбирам какво имаш предвид — произнесе Кати. Внезапно една мисъл я стресна. — Щом са снели всички обвинения от Кеш, тогава не би ли трябвало да оправдаят и теб? Имам предвид, че ако той не е злоупотребил с вътрешнофирмена информация, тогава как би могъл да ти я предаде?
Втренчих се в нея. Беше напълно права. Надеждата отново стопли сърцето ми.
— Позволи ми да поговоря с Кеш за теб. Сигурна съм, че ще ме разбере и ще помогне.
— Не мисля, че това е добра идея — казах аз.
— Виж, аз съм напълно сигурна, че той няма нищо общо с убийството на никого, да не говорим за Деби Чейтър. Нека да поговоря с него.
— Добре — отстъпих аз. — Но не споменавай нищо за работата с „Тремънт Капитал“.
— Няма.
Селцето вече беше съвсем близо. Мярнах една кръчма.
— Стига вече за това. Жаден съм. Да пийнем по нещо.
Седнахме пред кръчмата от шестнадесети век и убивахме времето си над две питиета, докато слънцето се скри зад гористите хълмове. Беше вълшебна вечер и никой от двама ни не искаше тя да свършва. И тъй като кръчмата имаше и зала за хранене, останахме да вечеряме домашен пудинг, пълнен с пържола и бъбреци.
— Да си мяркала Роб, откакто се върнахме от Америка? — попитах аз.
— Да, мярнах го — отвърна ми тя без особен ентусиазъм.
— Какво има? Да не те е притеснявал пак?
— Да — каза тя, без да вдига поглед от чинията си.
Зачаках да продължи. Но тя не го направи. Това ме заинтригува. Но повече ме разтревожи. Трудно можех да забравя изпълнените със змийска отрова думи, изсъскани от него в Лас Вегас.
— Какво е направил?
— Ами, няколко пъти се сблъсках с него по работа. А напоследък е започнал да се навърта около сградата на „Блуумфийлд Уайс“ и ме следи всеки път, когато се прибирам у дома. Всеки път иска да разговаряме и винаги е много груб.
— Какво казва?
— О, твърди, че съм лекомислена и леконравна. Казва, че съм го предала. Казва ми, че съм от ония жени, дето много обичат да дразнят мъжете. И дрънка много неприятни неща за теб.
Въздъхнах.
— Това не ме изненадва особено.
— Каза ми, че си имал интимна връзка с Деби. — Тя ме изгледа въпросително.
— Не е вярно. Вече ти казах. Просто работехме заедно и станахме добри приятели.
— Роб твърди, че сте имали някаква много романтична вечеря на едно корабче, точно преди тя да умре. — Кати видя смаяното ми изражение и се усмихна успокояващо. — Не се тревожи. Аз ти вярвам. Така или иначе, не ми влиза в работата да ти държа сметка за приятелките.
Махнах с ръка.
— Не става въпрос за това.
Замислих се как ли е могъл да ни види на корабчето. Когато си тръгвахме онази вечер, той остана в офиса. Трябва да ни е проследил.
— Че защо ще го прави?
— Страхувам се, че ти не си първата жена, с която той се държи по такъв начин. Навремето е излизал с Деби. Тя го разкарала, но съквартирантката на Деби твърди, че Роб буквално до последния ден не я оставял на мира. Предлагал й да се оженят, но тя му отказала.
— Почакай малко! Щом Роб ви е видял двамата с Деби точно преди тя да бъде убита, значи може да е зърнал и убиеца — изрече Кати. После видя лицето ми. — Не мислиш, че го е направил той, нали?
Въздъхнах пак.
— Страхувам се, че е възможно и да е той. Имаш вече представа как изглежда, когато излезе от кожата си. И не му минава бързо. Трябва да ти призная, че когато ми каза, че щял да убие и двама ни с теб, почти му повярвах.