— Добре — казах аз. — Нека да започнем с емисията на облигациите на „Тремънт Капитал“.
Кеш се усмихна.
— Добре. Нека да помисля. Това беше една сделка изцяло на Вайгел. Той поддържаше връзка с емитента и беше единственият, който работи върху нея в Ню Йорк. Един ден ми се обади, описа сделката и ме попита дали мога да я пласирам. Спомням си думите му, че това трябва да стане много бързо.
— Как реши към кого да се обърнеш?
— Вайгел предложи да си опитам късмета с „Харцвайгер Банк“. „Де Джонг“ също изглеждаше съвсем логичен избор. Този сорт сделки са точно в ресора на Хамилтън. Доста усложнени, доста неясни и чудесен доход, ако си достатъчно умен, за да си го осигуриш. — Кимнах. Това наистина бяха любимите облигации на шефа ми. — В действителност само седмица преди това Хамилтън ме бе помолил да потърся някакви първокласни облигации с висок доход. Още сутринта пласирах всичко. Изобщо не намесих никой от бюрото по продажбите. Блага работа.
— И страшно удобно за Вайгел. Колкото по-малко клиенти и агенти по продажбите има замесени, толкова е по-малък шансът работата да се размирише.
Кеш въздъхна.
— Сигурно си прав.
— Сега, какво ще кажеш за „Финикс Просперити“? Знаеше ли, че тя е притежание на „Тремънт Капитал“?
— Не. Нямах никаква представа кой може да я притежава. Но там ставаше нещо много странно. И да ти кажа, всичко започна много скоро след като пласирахме „Тремънт Капитал“.
Кеш отпи от бирата си.
— Правех добър бизнес с Джак Салмън. Беше готов по цял ден да продава и купува облигации, като прави печалба всеки път, когато успее да се добере до една осма от пункта, и да се навира между големите шамари, когато оплеска нещата. Мечтата на всеки агент по продажбите. Големи комисиони. Но изведнъж нещата се промениха. Той не спря да работи, така че пак бях щастлив, но започна да прави пари. Захвана се с големи и много рискови търговии. Нали ги знаеш — макулатура, вторични аренди, ипотечно обезпечени облигации, реверсирани ценни книжа с променливи лихви, всякакви сложнотии. Някъде хлътваше много дълбоко, но определено печелеше повече, отколкото губеше.
— Малко странно ми изглежда, че тъкмо Джак Салмън ще почне да прави пари от тия неща — вметнах аз.
— Наистина изглежда странно — съгласи се Кеш. — Но не той беше авторът. Някой друг вземаше вместо него отговорните решения. Разбира се, той се преструваше, че държи картите в ръцете си, и аз му пригласях, но всеки път се уверявах, че прибягва до помощта на телефона, преди да купи облигациите ми.
— Съвсем вярно — потвърдих и аз. Разказах на Кеш как бях станал свидетел на случая, когато Джак се беше консултирал с някого по телефона, преди да закупи „Феъруей“.
Замълчахме за малко.
— Знаех си, че Дик е опасно копеле, но да стигне чак дотам… — поклати глава Кеш.
— Познавал си го още от дете, така ли?
Кеш въздъхна.
— Да, така е. Всъщност не бяхме чак толкова близки. Мисля, че нямах популярността му. Той взе да се нарича Дик доста по-късно. Приличаше на чукан и имаше съответното поведение. Другите момчета много го тормозеха, докато… — Кеш спря.
— Докато? — подсказах аз.
— Докато един ден се захвана да продава наркотици. Свърза се с две грамадни горили и доставяше дрога на всички момчета от нашата улица. О, Рики никога не се хващаше да продава стоката собственоръчно. Беше прекалено хитър, за да го направи. Но се криеше зад марионетките си. Спомням си, имаше едно момче, което се писа тарикат да се вмъкне в територията на Рики. Свърши с нож в бъбреците. Всички знаеха, че го е направил някой от юнаците на Рики. Сигурен съм, че той им е заповядал да го свършат.
— Но ти още си му приятел.
— О, да. Имам предвид, че Рики е хитър. Бързо разбра, че няма голямо бъдеще като пласьор на наркотици в Бронкс. Така че постъпи в университета в Кълъмбия и после в бизнес училището в Харвард, след което получи чудесна работа в инвестиционното банково дело. Тук не се иска само да имаш ум. Трябва да се посветиш изцяло на работата.
— Казвах ти, че се гордея с помощта, която съм оказал на много момчета, като съм ги извел на Уолстрийт. Рики имаше най-голям успех от нас и в известен смисъл аз го боготворях. Разбира се, знаех, че се движи по пътя на най-малкото съпротивление, но нали всеки иска делото му да се увенчае с успех. Двамата направихме няколко много благи сделки, така че бих могъл да си затворя очите за дребните нередности. Но да убиеш Деби Чейтър и Грег Шофман? — Кеш поклати глава.