Кеш шумно въздъхна.
— Брей. И на мен акълът не ми го побира. Нищо не мога да се досетя.
Кати не каза нищо. Мислеше. Запазих спокойствие с надеждата, че ще измисли нещо.
След малко тя се размърда.
— Добре, ще опитаме следното. Какво знаем за убиеца на Деби?
— Сигурни сме, че е бил в Лондон, когато е станало — казах аз.
— Правилно. А нищо чудно той да е човекът, който дърпа конците във „Финикс Просперити“.
Кимнах.
— Това е така. Джак Салмън със сигурност разговаряше с някого. А този тайнствен непознат познава добре пазара.
Спомних си и още нещо. Този някой беше одобрил предложението на Джак Салмън за покупката на облигации на „Феъруей“.
А аз бях споменал на Хамилтън, че „Феъруей“ е добра инвестиция.
Кати прекъсна мислите ми.
— Вайгел е имал късмет, че никой не е проверил гаранцията на „Тремънт Капитал“. Това наистина е било голям риск от негова страна.
— Това е било частна сделка — казах аз. — Не е необходимо документите да се каталогизират, а и списъкът на клиентите е крайно ограничен.
— Изключително ограничен — произнесе Кати. — Всъщност те са само двама два — „Де Джонг“ и „Харцвайгер Банк“.
— Ти спомена, че Вайгел сам предложил „Харцвайгер“, за „Де Джонг“ си се сетил сам, така ли? — запитах аз Кеш.
— Точно така — отвърна той. — След като Хамилтън прояви интерес към първокласни облигации с висок доход.
— Е, тогава можем да сме сигурни, че Дитвайлер е работил с Вайгел; той вероятно е напъхал облигациите на „Тремънт“ по разни сметки на клиентите си с надеждата, че никой няма да забележи — казах аз.
— Остава „Де Джонг“ — обади се Кати.
— Хм. Много е странно, че Хамилтън не е проверил гаранцията или поне не е накарал Деби да свърши тая работа — изсумтях аз. — Рядка грешка за него.
Неизбежното заключение ме блъсна в челото като юмрук.
Хамилтън.
Не, не можеше да е вярно. Той може и да ме беше изгонил от работа, но за мен още беше нещо голямо и важно. Аз му се възхищавах — той беше единственият човек, останал чист в цялата тая мръсна каша. Просто беше невъзможно да има каквото да е общо с нея. Не бях в състояние да повярвам.
Но след като допуснах, макар и само теоретично, неговото участие, всичко моментално си лягаше по местата. Съвместно със своето старо другарче от бизнес училището Вайгел Хамилтън организира цялата схема. Закупил е частните облигации на „Тремънт Капитал“, знаейки отлично какво прави. Той носеше отговорността за инвестицията на „Тремънт“ във „Финикс Просперити“ и за напътстването на Джак Салмън какво и как да търгува.
И най-лошото от всичко — той беше убил Деби.
Видял е уговорената й среща с Де Джонг в бележника. Видял е и обработения проспект на „Тремънт“ върху бюрото й. Знаел е, че тя ще говори с Де Джонг за фалшивата гаранция, и е решил да я спре по най-радикалния начин.
Като я убие.
Вцепених се. Изпаднах в някакъв шок. Тялото ми физически отказваше да се съгласи с разума ми.
— Пол? Какво ти е? — Кати загрижено протегна ръка.
Заеквайки им разказах всичко, което ми се бе стрелнало през съзнанието; думите се изтръгваха от гърлото ми с огромно усилие.
Двамата само ме гледаха, неспособни да произнесат и звук.
Издърпах си ръката от Кати и отидох до прозореца на всекидневната. Погледнах към окъпаната от утринното слънце улица.
Колкото повече си мислех за това, толкова по-голям бяс ме обземаше. Почувствах се изигран и предаден глупак. Горях за мъст, заради себе си и заради Деби.
— Направо не ми го побира умът — изрече бавно Кеш. — Хамилтън е най-честният и прям човек, когото познавам. Изобщо не мога да си го представя в ролята на престъпник. Та той е… — Кеш се запъна в търсене на най-точната дума и накрая я намери — … толкова скучен.
— О, аз мога да си го представя — намеси се Кати. — Никога не съм го обичала. Той не е човешко същество, той е машина. Но защо го е направил?
Аз знаех отговора. Знаех как работи умът му.
— Хамилтън смята, че животът е единствено движение на пазарите и парите. Той е обсебен от мисълта да прави пари. Но не парите са най-важното за него, а самият акт на печеленето им. И той обича да поема рискове. Сигурно му е дошло до гуша от старомодната почтена търговия, искал е нещо далеч по-възбуждащо. И така е изработил съвършеното престъпление. Открадва десетки милиони долари, без никой да заподозре нищо. Сигурно е изпаднал в делириум след успеха си — добавих горчиво.