— Бих бил крайно разочарован, ако го направите — изрече Пайпър, — особено след като идеята за това ми беше подхвърлена от Кеш. — Пайпър успя да предаде доста театрално огорчението си от факта, че Хамилтън намеква за най-ниското падение, до което може да стигне един борсов посредник. Стоеше изправен до прозореца — висок, строен, запазващ пълно самообладание, и гледаше отвисоко все още седящия на стола си Хамилтън. Възхитих се от способността му да заема толкова високоморална поза в такива мътни води. — Но аз имам далеч по-прагматични причини да желая обединяването на силите ни. Ако ние действаме координирано, ще бъдем далеч по-ефективни при договарянето с компанията, придобила „Микс и Мач“ след поглъщането на последната. Ще се справим много по-добре, ако всички придобием облигациите на една и съща цена. А ако вместо това си съперничим и се втурнем да закупуваме всяка облигация, конкурирайки се, цената им ще скочи до небесата и няма да постигнем нищо. По-добре да го направим бавно и внимателно, като сдружим интересите си посредством едно превозно средство.
— Дотук всичко е разумно — произнесе Хамилтън.
— Добре, тогава сдружаваме ли се? — запита Пайпър. — Защото решим ли да действаме, не трябва да губим никакво време.
— Налага се да го пообмисля малко — отвърна Хамилтън.
Кеш се прокашля.
— Виж сега, аз разбирам, че трябва да помислиш, но ако си решил да продължаваш с нас, както казва Ъруин, трябва да действаме по възможно най-бързия начин. Слуховете вече са плъзнали по Уолстрийт. Познавам няколко едри собственици на облигации на „Микс и Мач“, които нямат търпение да се отърват от книжата си, но ние трябва да им предложим офертата си най-късно до два дни. Това означава, че ще трябва да имаме готовност да задействаме нашето ПССП за много кратко време. Защо не прегледаш документацията сега? Нали разбираш какво имам предвид? — Кеш кимна към купчината документи пред Фелисити. Човек не можеше да не се възхити на майсторството на Кеш като агент по продажбите.
Хамилтън обаче се опъваше.
— Разбирам те много добре, Кеш. Съгласен съм, че трябва да прегледаме документацията още сега. Но не гледай на това като поемане на ангажимент от моя страна.
Пайпър се насочи към масата.
— Чудесно. Радвам се, че се разбрахме. Надявам се да ме извините. Мистър Дени познава отлично възгледите ми върху юридическите споразумения. За мен беше истинско удоволствие да се запознаем, Хамилтън, и се надявам, че ще работим заедно.
Пайпър беше самото въплъщение на мощ и чар, докато протягаше ръка на Хамилтън. Хамилтън изведнъж се бе озовал в ролята на педантичен мърморко, а това определено не му харесваше. Той се изправи, стисна бързо ръката на Пайпър, после се обърна към масата с купчината документи.
— Хайде да ги поразгледаме.
Кеш също се извини и отведе Кати, после напусна и Роб. Останахме Дени, Фелисити, Хамилтън и аз. Фелисити не бе имала време да състави изчерпателно съглашение. Беше свършила общо взето добра работа, но имаше още много за доизкусуряване. Бяхме се разбрали предварително, че ако Хамилтън открие някой пропуск, Дени трябва да приеме аргументите му. Не можехме да си позволим да губим часове върху юридически тънкости, които в крайна сметка бяха несъществени. Хамилтън направи няколко възражения по текста, които Дени след кратък спор прие, без повече да се задълбочава върху тях. След два часа разполагахме с документ, с който всички бяха съгласни. На Хамилтън му оставаше само да го подпише, ако, разбира се, се съгласеше да се включи в консорциума.
В таксито обратно до офиса ни Хамилтън не пророни и дума. Само гледаше рязката смяна на цветовете при движението на превозните средства покрай нас. След пет минути промърмори нещо неразбрано.
— Прощавай, не чух какво каза — обадих се аз.
— Не ми харесва — каза той.
Размислих върху думите му за миг.
— Какво точно не ти харесва?
— Прекалено лесно е, за да бъде всичко наред. А и Пайпър излъга за начина, по който е научил за сделката. Не знам каква му е играта, но нещо крие.
Това ме разтревожи. Според мен Пайпър се беше справил великолепно. Но не бе успял да заблуди Хамилтън. Не исках да изглеждам твърде настойчив, но пък, от друга страна, страшно ми се искаше Хамилтън да захапе въдицата.
— Какво може да направи реално той? — запитах аз.
— Документацията е желязна. — И наистина беше така. Пайпър или който и да е друг не можеше да направи нищо с ПССП без предварителната благословия от страна на „Де Джонг“. „Де Джонг“ имаше правото на вето върху трансфер от всякакъв род на активите.