— Не знам — изръмжа Хамилтън и разтърка брадата си. — Не мога да проумея какво цели. От гледна точка на кредитите тук евентуалната загуба дори и при най-лошия случай няма да е кой знае каква, нали?
— Така е — отвърнах аз, издържайки на погледа му.
— Разбира се, човек никога не може да бъде сигурен какво крият във всяка компания, но на мен ми изглежда, че с дълг, търгуван по двайсет цента за долар, фалитът би бил добър изход; така или иначе, дългът ще се изтъргува на по-висока цена.
Хамилтън ме изгледа и се усмихна, както ми се стори, с искрено възхищение.
— Радвам се, че работиш с мен върху тази сделка. Хубаво е човек да има на кого да се опре. — Изненадата, изписала се върху лицето ми след тази безпрецедентна демонстрация на приятелски чувства, сигурно трябва да е била огромна, защото той засрамено извърна глава към прозореца. — Съжалявам искрено, че не можем повече да работим заедно.
Само за секунда изпитах неимоверен прилив на гордост от думите му. Но само за секунда. Тихомълком се усмихнах на иронията на ситуацията. Хамилтън можеше и да ме мисли за единствения човек, на когото може да се довери; но аз много скоро щях да му покажа каква огромна грешка прави.
Качихме се в залата и всеки седна на бюрото си. Позвъних на Кеш.
— Пайпър направи голяма роля, а? — възкликна той.
— И аз си помислих същото, но не и Хамилтън.
— Няма ли да подпише?
— Едва ли, ако сегашното му настроение се запази — отвърнах аз.
— Какво не е наред?
— В началото всичко тръгна добре — казах аз. — Не можа да устои на изкушението да направи хубав удар. Но не вярва на Пайпър, а също и на теб. Сигурен е, че имате нещо наум, но не знае точно какво. И не мисля, че е готов да рискува реални пари, за да открие какво точно криете.
— Проклятие — изруга Кеш. — Слушай, сигурен съм, че ще успея да го уговоря.
— Няма да стане. Страхувам се, че Хамилтън е подозрителен към теб в почти всички случаи. По този начин само ще задълбочиш страховете му по сделката.
— Добре, ако опитаме още един разговор с Пайпър? Или ти да го уговориш?
— Втори път няма да се разправя с Пайпър. А ако аз почна да го увещавам, тогава ще стане съвсем подозрително. Ще си помисли, че съм се побъркал.
И двамата замълчахме. Мислехме усилено.
— Как мина сделката с „Финикс Просперити“? — запитах аз.
— На Джак Салмън идеята му се понрави — каза Кеш. — Но трябвало да я обмисли. Тоест, да я съгласува с Хамилтън.
— А ние всички знаем какво ще му каже в това състояние, в което се намира сега. Обади ми се, ако ти хрумне нещо — казах аз и затворих телефона.
Ядосвах се. Бяхме толкова близо до осъществяването на плана си, но по всичко личеше, че нищо няма да стане само заради подозренията на Хамилтън, възникнали в последния етап на сделката.
Седях си така и умувах, когато телефонът пред мен замига.
— Имам една идея. — Беше Кати.
Сърцето ми заби бързо.
— Казвай.
— Хамилтън може да не повярва на Кеш или на Пайпър, или дори и на теб, но на мен ще се довери.
— Искаш да кажеш, ако му кажеш да инвестира ли? — запитах със съмнение аз.
— Не. Ако му кажа да не инвестира. — Тя ми обясни в какво се състои идеята й. Звучеше наистина убедително.
Кати позвъни точно в три и половина. Бяхме си уговорили часа с нея, защото точно в този момент трябваше да разговарям с Хамилтън и се надявах, че ще ме остави да слушам разговора им. И разбира се, веднага щом разбра за какво иска да разговаря с него Кати, той ми махна да вдигна резервната слушалка.
Чух ясния глас на Кати. Този път звучеше малко колебливо.
— Кеш много настоява да разбера дали си се решил за консорциума. — Тя съумя да го каже някак неохотно, сякаш наистина не искаше да чуе отговора му.
— Мисля, че няма да стане — каза Хамилтън.
— Ами… — проточи Кати. — Ще му кажа. Много ще се разочарова.
— Да се разочарова.
Хамилтън тъкмо се канеше да затвори телефона, когато Кати изтърси:
— Мога ли да ти задам един въпрос? — Гласът й звучеше доста нервно.
— Да, какво има?
— Защо не искаш да се включиш?
Хамилтън направи пауза, после реши, че няма голям риск, ако й каже истината.