— Нещо не е наред. Не знам точно какво, но има нещо, което Пайпър не иска да сподели.
— О, радвам се, че и ти мислиш така — рече тя с явно облекчение. — Напълно си прав, тук действително има нещо гнило. Те са абсолютно сигурни, че поглъщането ще се състои. Не знам откъде са получили тази информация, но се тревожа да не е незаконна. Предпочитам да нямам нищо общо с цялата сделка. Просто не знам какво да правя. Дали да се обадя на съответните органи? — Хамилтън не коментира. Тя продължи: — Кеш ще ме убие, ако разбере какво съм направила. Ами ако в края на краищата се окаже, че в сделката няма нищо нередно?
Хамилтън слушаше напрегнато всяка нейна дума.
— Не, ако бях на твое място, не бих докладвал никъде. Докато не си научила как точно са получили тази информация, ти не можеш да бъдеш обвинена в нищо.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— Добре тогава — изрече Кати със съмнение.
— Какво ще предприеме Кеш, ако не инвестирам?
— Ами в Щатите има още един инвеститор, който се колебае, но ако и той не се включи, ще хванем Майкъл Хол от „Уесекс Тръст“, за да изкопчим четиридесетте милиона.
Хамилтън присви очи. Майкъл Хол беше широко известен в Сити като „Комарджията“. Често публикуваха статии за него — и то с портрета му — възхваляващи уменията му да купува и продава в най-подходящия момент. Хамилтън отказваше да дава интервюта и обикновено плюеше Хол като търсач на евтина популярност, но всъщност истината беше, че му завиждаше за репутацията. И ако „Микс и Мач“ действително се окажеше златна възможност, за него щеше да е ужасно, ако Хол, а не той, поеме сделката.
— Има една малка подробност, която не мога да проумея — каза той. — Защо ще му е на Пайпър да ангажира мен в този случай, след като разполага с такива възможности?
— О, той не искаше — възкликна Кати. — Кеш настоя. Всъщност аз мисля, че именно той е човекът, който стои зад цялата работа. Той гледа на това като на начин да направи големи печалби, използвайки ключовите си клиенти. Мисля, че е притеснен, защото се страхува, че ако Пол напусне, той може да те изгуби като клиент. И затова се старае толкова.
— Разбирам.
— Така че да кажа ли на Кеш, че сделката не те вълнува?
— Да — каза той и затвори.
„Проклятие“ — изругах аз наум. Кати бе свършила превъзходно задачата си, но, изглежда, Хамилтън не искаше да захапе.
Роб се домъкна до бюрото му.
— Ще се захващаме ли с тия „Микс и Мач“?
Хамилтън се отпусна на стола, замислено потърка брадата си и каза:
— Това момиче говори прекалено много.
— Мисля, че е изплашена — казах аз. — Добре че се отказахме от сделката.
— Не мисля да се отказвам — заяви Хамилтън. — Вярвам й. Мисля, че Кеш знае нещо и като кани любимите си клиенти на такава сигурна сделка, със сигурност знае какво прави. Проклет да съм, ако оставя оная примадона Хол да грабне сделката изпод носа ми.
— Значи какво ще правим? — запита Роб.
— Влизаме.
— Страхотно!
Хамилтън позвъни на Кеш и когато той се обади, го запита:
— Кати някъде около теб ли е?
— Не, няма я — отвърна Кеш.
— Виж, трябва да внимаваш много с нея. Току-що говорихме и мисля, че тя е… — Той затърси точната дума. — … притеснена за сделката. Само за да съм спокоен, я ми подшушни дали има нещо незаконно в тази сделка, или в начина, по който си получил информацията за нея?
— Хамилтън, ти ме обиждаш — запротестира бурно Кеш. — Тая сделка е сто процента законна, имаш думата ми.
Хамилтън не му повярва, разбира се, но искаше да се подсигури, в случай че нещата се издънеха.
— Добре. Влизам с двадесет милиона. Изпрати ми документите с куриер, за да ги подпиша. И по някакъв начин я разкарай от сделката. — Той затвори телефона, обърна се към мен и се усмихна. — Работите се нареждат. Знаех си, че ще се наредят.
Върнах се на бюрото си и се обадих на Кати.
— Браво. Беше възхитителна!
— Мислиш, че той наистина ще се включи?
— Определено.
— Утре заминавам за четири дни в Ню Йорк — каза тя. — Трябва да затвърдя връзките ни с някои клиенти, с които се свързахме с Кеш миналия месец. Дръж ме в течение какво става. Кеш ще ти каже къде точно да ме откриеш.
— Не се тревожи — казах аз. Нещо неспокойно се размърда в душата ми. — Кати?
— Да?
— Пази се от Вайгел.
— Защо?
— Просто се пази. Той е опасен. Няма да понеса, ако нещо стане с теб.