Не беше кой знае колко, но ми харесваше. Уютна бърлога.
Изправих се, стенейки, и замъкнах вцепенените си мускули в банята.
На следващата сутрин първата ми работа беше да грабна „Уолстрийт Джърнъл“ от бюрото на Карън, където обикновено го оставяха. Изненадах се, че вестникът леко трепери в ръката ми, докато претърсвах колоната с ценни книжа за котировката ДЖИПС.
Ето я. Единайсет долара и четвърт. Цената се бе увеличила с повече от 50 процента. За една нощ! Обърнах се и видях Деби да влиза в борсовия салон с чашка кафе. Веднага видя какво чета и запита:
— Е?
— Единайсет и четвърт — ухилих се аз.
— Не може да бъде! — възкликна Деби и издърпа вестника от ръцете ми. Нададе див крясък и го захвърли във въздуха. Всички се извъртяха към нас.
— Аз съм богата! — изкрещя тя.
— Е, не чак толкова много — казах. — Става въпрос само за някакви си две-три хиляди долара.
— О, няма ли да млъкнеш, мърморко такъв — засмя се тя. — Отивам да взема бутилка шампанско. В хладилника имаме портокалов сок.
Аз имах известни резерви, но Гордън и Роб вече мляскаха с устни. Дори Джеф потриваше ръце в очакване. Той също имаше повод да се радва. През изминалата нощ доларът най-сетне се бе държал според икономическия модел, чийто автор бе той.
След четвърт час Деби се върна, сграбчила кофичка за лед, в която се гушеше бутилка шампанско. Нямах представа откъде бе успяла да я купи толкова рано сутринта. Извадиха чаши и портокалов сок от хладилника и само след минута всички вдигахме тост за здравето на американската компания „Джипсъм“.
— Всяка сутрин трябва да го правим — заяви Роб, съзерцавайки с одобрение мехурчетата в чашата си.
— Нашият шеф и господар ще получи припадък, ако ни види — каза Гордън.
— Не се тревожете — успокои ни Деби. — Трудно ми е да си го представя, че е способен да припадне за каквото и да било. По-скоро ще ни прониже с погледа си кинжал, след което ще ни изнесе кратка лекция: „Де Джонг и Ко“ се гордее с професионализма си, а вие, Робърт, нямате професионално държане — изрече тя превзето и по някакъв начин успя да пресъздаде и шотландския акцент, и нравоучителния тон на Хамилтън.
Роб се изсмя.
— Поне да беше махнала това от бюрото си — каза той и кимна към почти празната бутилка.
— О, той няма да се появи до обяд — заяви уверено Деби.
— О, така ли? — произнесе един спокоен и премерен глас от вратата.
Залата онемя. Джеф мигновено заби нос в разпечатките си, а Роб, Гордън и Карън тихомълком се изнизаха по бюрата си. Все едно че бяхме ученици, заловени в момент на някоя пакост от директора.
Но това беше смешно. Не бяхме ученици, нито пък Хамилтън — директор.
Последва продължителна тишина. Накрая вдигнах чашата си към него.
— Добре дошъл. Наздраве.
Хамилтън само ме изгледа.
Придобила внезапно кураж от поздрава ми, Деби се приближи до него с бутилката и една чаша.
— Защо не пийнеш с нас?
Хамилтън се извърна и се втренчи в нея. Игнорира предложението й и запита:
— Какво празнувате?
— Току-що направих удар! — заяви Деби с блеснали очи.
— Това е хубаво — каза Хамилтън. — Каква сделка сключихте?
Деби се изсмя.
— О, не! Аз направих удар, а не „Де Джонг“. Вчера купих няколко акции, а те да вземат да поскъпнат с петдесет процента.
Няколко секунди погледът на Хамилтън остана прикован върху Деби. После той проговори със спокоен и уравновесен глас, в който нямаше дори и следа от гняв:
— Изчакай ме малко да си оправя нещата и заповядай в залата за конференции.
Деби повдигна рамене и остави чашата си върху бюрото, после и двамата напуснаха борсовия салон.
— Уф — изпъшка Роб. — Добре че не съм на нейно място.
След десет минути Деби се върна. Втренчи се в някаква точка върху бюрото и закрачи като сомнамбул към него, без да се оглежда. Бузите й бяха леко поруменели, а устните — плътно стиснати. Нямаше и следа от сълзи, но изглеждаше така, сякаш се страхуваше, че ако отпусне само един мускул на лицето си, и щяха да рукнат. Седна, заби поглед в екрана на компютъра и яростно започна да пресмята разни доходи по облигации.
Хамилтън влезе в салона и мълчаливо се насочи към бюрото си. Извади няколко листа от купчината с входящата документация и ги зачете. Напрежението беше нарушено от Роб, който отговори по телефона на някакъв брокер с малко преувеличен възторг.