Сърцето ми биеше лудо от риска, който бях поел. Поставих слушалката върху телефона и се изправих, без да откъсвам поглед от Хамилтън. Очите му застинаха широко отворени. Не беше очаквал това, което се случи.
— Не блъфирах — каза той. — Кати е мъртва.
Той бавно се приведе, вдигна куфарчето си и тръгна заднишком към вратата, без да сваля очи от лицето ми.
Една едра фигура се стрелна през бюрото до него. Роб връхлетя върху Хамилтън, събаряйки компютъра. И двамата се строполиха на пода. Роб изкрещя и се улови за рамото. Докато Хамилтън се изправи, аз скочих отгоре му. Той се съпротивляваше бясно, но Роб ми се притече на помощ и след няколко секунди успяхме да го приковем на пода. Роб бе възседнал краката, а аз — раменете му.
— Завържи му ръцете — изкрещя Роб.
Огледах се за нещо, с което да го вържа, и сграбчих електрическия кабел, стърчащ от разбития компютър. Дръпнах го рязко и се опитах да го обвия около китките на Хамилтън.
Беше ми много трудно. Дори и срещу двама ни той се бореше и извиваше като змия и не можехме да съберем китките му, за да ги вържем.
— Стой мирно! — изревах аз.
Хамилтън дори не ме чу и по някакъв начин съумя да изрита Роб здраво в ребрата.
Сграбчих кабела, обвих го около врата му и дръпнах главата му нагоре.
— Не мърдай, казах ти!
Той се подхвърли толкова рязко нагоре, че за малко не ме събори. Дръпнах коравия кабел. Черна пелена от гняв се спусна върху очите ми. Под мен се гърчеше копелето, което ме беше предало, измамило и излъгало. Хамилтън беше убил Деби. Той би убил и Кати, стига само да му се удадеше удобен случай. А в действителност може би вече го беше направил.
Стиснах зъби и дръпнах кабела с всичка сила. Кръвта нахлу в ушите ми. Тялото под мен в миг притихна. Едва дочух Роб да крещи името ми.
Усетих някакви силни ръце да сграбчват кабела и да ме изправят. Други ръце ме откъснаха от Хамилтън. Погледнах го. Главата му се люшкаше по пода, цялото му тяло се подмяташе в жадни напъни да гълта въздух. От отворената му уста се процеждаше пяна. Лицето му беше тъмноалено.
Рухнах върху стола. Гневът ми бавно се стопи. Слабият глас на здравия разум ми нашепваше да се радвам, че не съм го убил. Един полицай беше коленичил до него, а втори беше поставил силните си ръце върху раменете ми. Други двама ни гледаха, единият говореше нещо в портативната си радиостанция. Изведнъж ми просветна. Кати! Скочих към бюрото си и набрах Дени. Той подаде слушалката на главния инспектор Дийн.
За няколко секунди му разказах какво се е случило при нас. Дийн ми зададе няколко въпроса.
Не му отговорих. Исках да знам какво е станало с Кати.
— ФБР пипнаха ли Вайгел? — запитах аз. — Той успя ли да се обади на наемния си убиец? Можете ли веднага да го научите?
— Ей сега — произнесе той.
Дочух приглушено някой да разговаря по радиостанцията, но не можех да различа думите. Двама полицаи сложиха белезниците на Хамилтън и го извлякоха от борсовата зала. Зарадвах се, когато го махнаха от очите ми.
След една много дълга минута Дийн се върна на телефона.
— Пипнали са Вайгел — каза той.
— Успял ли е да телефонира? — запитах аз с внезапно пробудени надежди.
— Тъкмо затварял телефона, когато нахлули в офиса му. — Гласът на Дийн прозвуча зловещо. — Не искал да каже на кого се е обадил, но по начина, по който се е държал, хората от ФБР заключили, че става дума за наемния убиец.
О, господи! Бях направил непоправимото. О, Кати, Кати, Кати!
— Мистър Мъри? — произнесе настойчиво инспектор Дийн. — На всяка цена трябва да разберем къде се намира тя в момента.
— Добре. Веднага ще разбера.
Превключих на друга линия, без да затварям, и набрах Кеш.
— Кеш слуша.
— Кеш, оплесках всичко. Вайгел е пуснал наемен убиец подир Кати. Знаеш ли я къде се намира в момента?
— Какво става? Мислех, че ще ходиш при Дени следобед. Какво стана?
— Слушай, нямам време за приказки. Само ми кажи къде точно се намира Кати, моля те.
— Добре, добре. Имам й програмата при мен. Чакай да погледна. — О, хайде! Нямаше ли да я намери най-сетне? — Аха, ето я. Има среща в девет в Арабско-американската инвестиционна банка. На Мадисън авеню 520. Отседнала е в хотел „Интеркон“. Сега вероятно върви натам.
— Благодаря. Ще се чуем по-късно.
Затворих и се върнах към Дийн. Предадох му какво ми беше казал Кеш.
— Добре — каза той. — Сега е два без десет по наше време, а в Ню Йорк е девет без десет. Вече почти трябва да е стигнала. Веднага звъня на ФБР.