След около половин час Хамилтън дойде при мен и седна на един стол до бюрото ми. Деби съвсем преднамерено не го забеляза — натискаше яростно клавишите на калкулатора си. Макар че работех с Хамилтън повече от половин година, всеки път, когато разговаряхме, изпитвах известна нервност. Трудно беше да се води нормален разговор с него — той слушаше толкова съсредоточено, че през цялото време бях на тръни да не изтърся някаква глупост.
Прелисти разпечатките с позициите, представящи всички сделки, които бяхме сключили през неговото отсъствие.
— Не те очаквахме толкова рано — проговорих аз, за да наруша тишината.
Хамилтън леко се усмихна.
— Да, хванах един по-ранен полет.
— Как мина?
— Добре. Много добре. „Де Джонг“ започва да се налага в Япония. Има една застрахователна компания, „Фуджи Лайф“, на която много се надявам. Дават известни надежди, че могат да ни предоставят средства за управление, а направят ли го, ще разполагаме с действително големи пари.
— Чудесно. — Това беше добра новина. Мощта на една фирма за управление на средства от рода на „Де Джонг“ е пропорционално зависима от обема на фондовете, с които разполага. Един нов крупен инвеститор наистина би могъл да ни направи хубава реклама.
— Как се справяхте тук? — запита Хамилтън, проследявайки с показалец таблиците с позициите.
— Позабавлявахме се малко с една нова емисия, но ти впрочем го знаеш.
— А, да. Как върви сега шведският заем?
— Бавно, но сигурно се движи нагоре. — Опитах се потуля гордостта в гласа си.
— Добре, но не бързай да продаваш. Има да се вдига още много.
— Окей.
— И бъди нащрек за всякакви други нови емисии. След тоя успех на шведите, хората ще търсят да купят каквото и да е с позиция дълга като тяхната, стига само цената да е сносна. Я почакай, какви са тия два милиона „Джипсъм“ от САЩ, дето сме купили? Повече от година се мъча да продам позицията ни.
Направих малка пауза, разочарован и леко ядосан. Никакво „браво“. Нито усмивка дори. Внезапно осъзнах с какво нетърпение бях очаквал завръщането на Хамилтън и неговото одобрение — мислех, че го заслужавам. Какъв глупак съм бил! В света на Хамилтън поемането на рискове и успехът на начинанията се считаха за нещо напълно нормално.
Опитах се да потисна негодуванието в гласа си и описах възторжената оферта, която ни беше предложил Кеш за нашите облигации, и как бях решил да не продавам. След това обясних на Хамилтън защо бях решил да закупя още облигации.
— Хм — каза той. — И как се търгуват сега?
— Все още се търсят на цената, на която ги закупих, 82 — обясних аз. — Но акциите се покачиха до единайсет и четвърт. Облигациите скоро ще ги последват.
— Да, Деби ми спомена, че сте купили и малко акции за себе си. — Хамилтън ме изгледа с твърд поглед. — Внимавай много, Пол. Следващия път може и да нямаш толкова късмет. И когато се случи, гледай поне да не е разоряващо.
Усетих лицето ми да пламва. Бях изкарал добри пари от шведската емисия и беше почти сигурно, че ще изкарам и още от „Джипсъм“. Заслужавах поне едно благодаря, за бога! Та Хамилтън беше последният човек на земята, който би укорил някого за това, че е рискувал.
— Благодаря ти — промърморих. — Няма да го забравя.
— Добре — каза Хамилтън. — А сега ми кажи имаш ли още нещо за тази седмица?
— Всъщност да — отвърнах аз. — Кеш ще дойде днес следобед с партньорката си. Ще се опитат да ни пробутат нова сделка.
— Повече никакви сделки — каза Хамилтън.
Трябваше и сам да се досетя, че тази е достатъчна за седмицата, но възразих:
— Не, тази е различна. Това е една стара емисия от макулатура27. Става въпрос за „Таити“, нов хотел в Лас Вегас. Сделката е рискована, защото почти всички разходи по построяването на казиното са финансирани чрез вземане на заем. Но доходът е 14 процента.
— А, това е нещо друго. Мисля, че можем да рискуваме. В тая сделка има хляб за теб.
Искрено се надявах да е така. Макулатурата, или „облигациите с висок доход“, както понякога ги наричат за по-учтиво, можеше да донесе висока печалба. Но можеше и да бъде пълна съсипия. „Високият доход“ идва от купона с висок лихвен процент, който се изплаща по тези облигации. А името „макулатура“ — от високия риск и евентуалните последици. Обикновено такива облигации се емитират от компании, обременени с тежки дългове. Ако всичко върви добре, всички са доволни — инвестиращите в макулатура получават купона с висок лихвен процент, а собствениците на компанията правят цели състояния от често пъти съвсем дребни начални капиталовложения. Но ако работите се закучат, компанията не е в състояние да заработи достатъчно налични пари, за да посрещне разходите по изплащането на лихвените проценти, и обявява банкрут, оставяйки притежателите на макулатури и собствениците си с куп хартии, годни само за кошчето за отпадъци. Оцеляват само тези компании, които владеят тайната на успешното инвестиране. И тук вече беше моментът, в който опитът ми на кредитен анализатор можеше да влезе в действие. Хамилтън искаше да почне да купува макулатури и специално си беше наел човек с кредитни умения, който да му помага в тази работа. Гледах с надежда към първия си шанс да демонстрирам уменията си, макар да си нямах представа от казина, и се отнасях с повече от подозрение към новата сделка на „Блуумфийлд Уайс“.
27
Макулатура (Junk bonds) — облигации с висока степен на риск, емитирани от корпорации с нисък рейтинг на кредитоспособност като длъжници. Отчасти са със спекулативен характер, използват се само за инвестиране (САЩ).