— Хамилтън ли ти го каза?
— Хамилтън ми го каза. Проклета да съм, ако стана друг човек само заради него.
Подпря брадичка на коленете си и се загледа в една маргаритка.
— Какво каза за покупката на акциите на „Джипсъм“?
— Не беше много щастлив — отвърнах. — Не ми каза направо, че съм сбъркал. Каза само, че трябва да съм предпазлив. Сега като си помисля, не знам дали имаше предвид акциите, които купих за моя сметка, или облигациите, които купих за фирмата. Но и в двата случая е малко странно да критикува когото и да било за поемане на рискове.
— Той ти харесва, нали? — запита Деби.
— Ами, да, май ми харесва.
— Защо?
— Всъщност не знам. Не е от топлите и отзивчиви личности, нали така? Но е честен. И професионалист. И вероятно е най-добрият мениджър на фондове в Сити.
Една двойка се надигна от дървената пейка срещу нас; местата им бързо бяха заети от двама млади банкери. По зелената морава имаше десетки като тях.
— Съмнявам се дали изобщо има втори като него в Сити — продължих аз. — Истинска чест е да работиш с такъв човек. Бях изумен първия път, когато го видях как действа. Винаги вижда нещата от ъгли, за които никой не се сеща. Умее да те вписва в мисловния си процес и те прави съучастник във всяка брилянтна сделка, на която е автор. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Деби кимна.
— Да, мисля, че разбирам какво имаш предвид. — Тя се вгледа отблизо в лицето ми. — Защо ходиш на работа всеки ден?
— Да си изкарвам хляба.
— Това не е всичко, нали?
Помислих за момент.
— Не. Искам да се науча как да търгувам с ценни книжа. Искам да се науча да търгувам по-добре от всеки друг в бранша.
— Защо?
— Какво искаш да кажеш с това „защо“? Не е ли очевидно?
— Не, не съвсем.
— Сигурно си права. — Подпрях се на лакти и примижах срещу силното слънце. — Нещо непрекъснато ме тласка напред, не ми дава покой. Откак се помня, все съм си такъв. Когато бягах, исках винаги да съм пръв. Не втори или трети, а най-добрият. Такъв навик не изчезва от само себе си.
— Завиждам на хора като теб. Откъде идва целият ти хъс?
— О, не знам — казах. Но не беше вярно. Имаше причина за онези горчиви часове на самоналожена болка, която бях изживял като подрастващ, за онази целеустременост, на която Деби така завиждаше и която ме беше откъснала от безгрижните наслади на простия живот, воден от „нормалните“ хора. Но за нищо на света нямаше да кажа на Деби или на когото да било другиго в „Де Джонг“ коя е тя.
Деби ме гледаше напрегнато. После лицето й разцъфна в широка усмивка.
— Ти си ненормален. Не, ти си куку! Трябва незабавно да отидеш при психиатър, за да не свършиш като Хамилтън Марк II. Ти си човек с проблеми в начина на мислене. — Тя се изправи и изтърси полепналите тревички от роклята си. — Така или иначе трябва да се върна в офиса да си лакирам ноктите, а ти трябва да се включиш в битката на страната на своя господар. Да тръгваме.
Върнахме се в салона в малко по-добро настроение. Никаква депресия не беше в състояние да държи дълго Деби в прегръдките си.
Спрях до автомата за кафе да попълня запасите си от кофеин. Докато черната течност се стичаше в пластмасовата чашка, до мен се приближи Роб.
— Видя ли Ройтер?
— Не — казах аз с внезапно възбудено любопитство.
— Ами тогава погледни го. — И ми се ухили. Май имаше нещо лошо.
Върнах се на бюрото си и погледнах. На екрана течеше съобщение, че Конгресът обсъжда промяна в договора за двойното данъчно облагане на САЩ с Нидерландските Антилски острови — един истински данъчен рай и убежище за фирми, емитиращи облигации. IBM, „Дженеръл Електрик“ и AT&T бяха емитирали облигации чрез филиалите си на Антилските острови, също както и повечето от не толкова известните получатели на заеми.
Въздъхнах. Налагаше се да анализираме тези промени в данъчното облагане. Някой трябваше да прерови проспекта на всеки емитент от Нидерландските Антили в нашия портфейл. Къртовска работа.
— Деби? Току-що възникна една много интересна ситуация…
Деби ме прекъсна. С юридическото си образование и времето, което беше прекарала в административния отдел на „Де Джонг“, тя притежаваше уникална квалификация, и го знаеше.
— Знам какво искаш. Да прочета всеки проспект за Нидерландските Антили от дядо Адам до днес.