— Здравей, Пол, как е при теб? Имаш ли готовност да закупиш известно количество облигации от мен днес?
Ниският й гърлен глас беше грижливо модулиран да привлече вниманието дори и на най-коравосърдечния клиент.
Тази сутрин обаче нямах време за флиртуване. Макар и да полагаше неимоверни усилия да го прикрие, Клер правеше изумително добри преценки, а аз спешно се нуждаех от мнението й.
— Какво мислиш за новия шведски заем?
— О! Боклук. Абсолютен боклук. В момента пазарът е отвратителен. Клиентите ми също. Агентите ми по продажбите — и те. Всъщност, ако искаш да знаеш, сигурна съм, че скоро ще предлагат облигациите съвсем евтино.
Имаше предвид, че агентите й по продажбите до такава степен ненавиждат емисията, че ще опитат да продадат облигациите веднага с надеждата, че по-късно ще могат да ги изкупят обратно на по-ниски цени.
— „Блуумфийлд Уайс“ твърдят, че по-голямата част от облигациите вече били продадени в Токио.
Гласът на Клер затрептя от гняв.
— Ще повярвам, когато го видя с очите си. Внимавай, Пол. Много хора са се разделили с много пари, само защото са се доверили на Кеш Калахан.
През следващите няколко минути телефонният пулт пред мен загря от непрестанните позвънявания на агентите ни по продажбите. Обсъждахме сделката. Никой от тях не я хареса.
Трябваше ми време да помисля. Помолих Карън, нашата секретарка, да отлага всички разговори. Сделката ми харесваше. Вярно, че пазарът беше много спокоен. Също и че на емисията на Световната банка отпреди две седмици не й беше провървяло. Но все пак оттогава не беше имало нови емисии и аз имах чувството, че инвеститорите си пазят парите в очакване на най-добрата. А тази можеше да се окаже такава. Доходът определено беше привлекателен.
Най-интригуващото в случая беше работата с японците. Ако Кеш беше прав и те вече бяха пласирали облигации на стойност 300 милиона долара от 500-милионната емисия в Япония, сделката щеше да се развие много добре. Но можех ли да се доверя на Кеш? Дали не ме вземаше за левак — за двайсет и осем годишен хлапак с някакви си само шест месеца опит в пазара на облигации? Какво щеше да направи Хамилтън, ако беше тук?
Огледах се. Май се налагаше да обсъдя въпроса с Джеф Ричардс, Той беше заместник на Хамилтън и отговаряше за стратегическите разчети, които фирмата правеше по отношение на наличните пари и лихвените проценти, но пък беше привърженик на цялостния икономически анализ. Сделките с нова емисия изобщо не бяха неговата стихия. Хвърлих поглед към бюрото му. Прехвърляше в компютъра данни от някаква статистическа брошура. Най-добре беше изобщо да не го закачам.
Освен Карън, единственият човек в офиса беше Деби Чейтър. Съвсем доскоро се бе занимавала с управлението на фондовете9, доверени на фирмата. Работеше в този ресор едва от два месеца и опитът й беше по-малък дори и от моя. Но имаше остър ум и аз често обсъждах идеите си с нея. Работеше на съседното бюро и от известно време наблюдаваше с явен интерес развитието на нещата.
Изгледах я разсеяно. Търсех решение.
— Не знам какъв ти е проблемът, но самоубийството не е изход — каза тя. — Имаш вид на човек, готов всеки момент да се хвърли през прозореца.
Широкото й лице разцъфна в усмивка.
— Само разсъждавах — усмихнах й се и аз. Обясних й накратко какво ми беше съобщил Кеш за новия шведски заем. Казах й и за липсата на ентусиазъм у конкурентите.
Деби слушаше внимателно и след краткотрайно размишление заяви:
— Е, щом Кеш я харесва, аз не искам да имам нищо общо с нея. — Подхвърли ми един брой на „Мейл“. — Ако наистина имаш желание да профукаш парите на клиентите ни, защо не го направиш с нещо по-безопасно, от рода на четири цяло и тридесет стотни процентния доход от „Кемптън Парк“?
Захвърлих вестника в кошчето.
— Сериозно ти казвам, мисля, че от този храст може да изскочи заек.
— Сериозно ти казвам, щом е замесен Кеш, забрави за всякакви зайци.
— Ако Хамилтън беше тук, сигурен съм, че щеше да се намеси.
— Е, попитай го. Трябва вече да се е прибрал в хотела си.
Беше права. Хамилтън беше прекарал деня в Токио на разговори с някои от институциите, чиито пари управляваше нашата фирма. Трябваше вече да е приключил.
Обърнах се към Карън.
— Свържи ме с Хамилтън. Мисля, че е в „Империал“. Само побързай, моля те.
Имах на разположение още няколко минути. Една от тях беше потребна на Карън да открие Хамилтън в хотела му.
9
Фонд, управление на фондове (Fund, Fund management) — фондът представлява сума пари, например определени спестявания, доверени на агент на фондовата борса за управление и инвестирането им или включени в спестовна схема, или вложени от компания, предлагаща застраховки „Живот“ за покритие претенциите на притежателите на полици. Управлението на фондовете се състои в извършване на управленски действия като събиране на дивидентите и лихвите, записване на привилегирована емисия и регулиране на портфейла чрез покупки и продажби с цел максимализиране нарастването на капитала или печалбата.