Затворих. Пробивен американец се сблъсква с учтив англичанин и никой не остава доволен от резултата. Изпитвах лека вина.
— Какво има? — запита Роб.
— „Блуумфийлд Уайс“ ме поканиха в Хенли и ми е трудно да откажа.
Роб подскочи като ужилен.
— „Блуумфийлд Уайс“, а? Кати там ли ще бъде?
— Да.
— Е, мисля, че трябва да отидеш. И трябва да вземеш и мен.
Протестите ми бяха напразни. Комбинираната настойчивост на Роб и Кеш не ми оставяше никакъв избор. Телефонирах на Кеш и му казах, че съм във възторг от поканата му и вземам и Роб със себе си. Кеш явно беше доволен. Личеше му по гласа.
Седях си на бюрото и следях борбата на пазара сред лятното затишие с компетентната подкрепа на Деби. Изпитвах досада и раздразнение. Деби обаче нямаше нищо против бездействието. Наблюдавах я как се справя с кръстословицата на „Файненшъл Таймс“. Мъчех се да си намеря някаква работа. Ровех из портфейла ни с надеждата да ми хрумне някаква свежа идея.
Мярнах няколко облигации и се сетих нещо.
— Деби.
— Не сега, не виждаш ли, че съм заета — каза тя.
— Провери ли емисиите на Нидерландските Антили? Ще ни създадат ли проблеми промените в данъчния режим?
Деби остави вестника.
— Колкото и да ти се струва чудно, проверих. — Тя посочи една купчина проспекти. — Прерових всичките ни портфейли. Наред сме. Нямаме облигации, засегнати от промените. Единствените облигации от Нидерландските Антили, които притежаваме, се търгуват под сто, така че можем да спечелим, ако емитентът ги обяви по номинал.
— Сега вече съм спокоен. Браво. Благодаря ти много за труда.
— Почакай малко. С данъците проблеми няма да имаме, но тук се сблъсках с една облигация, която ми мирише много съмнително.
— Давай.
— Ето тази.
Тя остави на бюрото ми един проспект на облигации. Вдигнах го и го разгледах. Върху корицата с получер шрифт беше изписано: „Акционерно Дружество «Тремънт Капитал» обезпечени 8 процента полица с падеж 15 юни 2001 година“, а отдолу с малко по-ситен шрифт: гарантирани от „Хоншу Банк Лимитид“. Най-отдолу се четеше: Главна компания за управление на доверителни средства „Блуумфийлд Уайс“.
— Е, какво не му е наред? — запитах аз.
— Трудно ми е да го обясня — започна Деби. После изведнъж подскочи като опарена. — Господи! Видя ли го?
— Кое? — запитах аз.
— По Ройтер. — Тя се вгледа в екрана пред себе си. — „Американската компания «Джипсъм» обявява, че е приела офертата на ГСК…“ Кои, по дяволите, са тия ГСК?
— Мисля, че е някаква германска компания за производство на цимент — казах аз. — Имахме право. Тук става нещо.
Телефоните бясно замигаха. Включих една от линиите. Беше Дейвид Барат.
— Видя ли офертата на ГСК за „Джипсъм“?
— Да — казах аз. — Ройтер предполагат, че ще мине благоприятно. Имаш предвид, че може и да не мине ли?
— О, не, не мисля така — каза Дейвид. — Германците нямат никакви операции в САЩ, така че няма да има никакви проблеми с антитръстовото законодателство.
— С какъв клас на кредитоспособност са? — запитах аз. Колкото по-висок беше класът на германската компания, толкова по-малък риск щяхме да имаме с облигациите на „Джипсъм“. Цената на облигациите щеше да скочи.
— АА минус — каза Дейвид. Беше като компютър, станеше ли дума за подробности дори и за най-незначителните компании. — Задръж малко, борсовият ми посредник вика нещо. — До ушите ми долетяха приглушени крясъци. — Казва, че немците плащат за придобивката с пари в брой и продажба на нови акции. Това не би могло да навреди на кредитоспособността им.
— Къде се търгуват облигациите?
— Задръж пак. — След малко гласът му прозвуча отново. — Предлага цена купува 95. Искаш ли да продадеш двата си милиона?
Помислих малко. Деветдесет и пет долара бяха много ниска цена.
— Не, благодаря ти. Струват повече. Обади ми се, ако тръгнат нагоре.
Затворих телефона и извиках на Деби:
— Какво чуваш?
— Всички търсят облигации на „Джипсъм“. „Блуумфийлд Уайс“ предлага цена 97. В момента говоря с Клер. Тя предлага 97 1/2. Да продавам ли?
Направих няколко изчисления с калкулатора. По моите сметки трябваше да продаваме на 98 1/2.
— Не, изчакай.
— Тая печалба ще ни е напълно достатъчна — каза Деби.
— Не, реалната цена на тия книжа е с три четвърти пункта по-висока.
— Не е хубаво да си толкова алчен — каза тя.