— Това, което ти трябва, е едно много скъпо момиче — каза Деби. — Някое, което да харчи нечестно придобитите ти печалби.
— Страхувам се, че нямам такива, поне за момента.
— Какъв срам за един млад и способен финансист като теб! Направо не мога да го повярвам — изрече Деби с присмехулно удивление. — Ако нямаш нищо против, фигурата ти се нуждае от известни корекции, а носът ти направо плаче за пластичен хирург. А и от доста време не си ходил на бръснар, нали? Да, проблемите ти ми са напълно ясни.
— Благодаря ти за куража. Не знам, може би просто не ми стига времето.
— Много работа, а?
— Много работа, много бягане.
— Съвсем типично. Какъв си ти бе? Да не си девственият работохолик?
— Е, не съм я закъсал чак дотам — отвърнах с усмивка.
— О, така ли? Я кажи някоя клюка. — Деби се приведе напред, цялата любопитство.
— Не ти влиза в работата — отвърнах аз неохотно.
— Разбира се, че не ми влиза — отвърна тя. — Я раздухай.
Наведе се над масата, блесналите й очи танцуваха върху лицето ми, подканяха ме да говоря. Не можех да я разочаровам, въпреки неохотата си.
— Е, добре. В университета имаше едно момиче, казваше се Джейн. Беше много хубава. И много търпелива.
— Търпелива?
— Да. Почти цялото ми време минаваше в тренировки. На седмица пробягвах почти четиридесет мили, като не броя щангите и спринтовите натоварвания. За капак полагах усилия и да изкарам добра диплома. Почти не ми оставаше време за нещо друго.
— И тя го търпя?
— Известно време. Накрая обаче й дойде до гуша. Трябваше да избирам между нея и бягането. Е, можеш да се досетиш кое предпочетох.
— Бедното момиче.
— О, не чак толкова. Беше й много по-добре без мен. Само два месеца след раздялата ни се запозна с Мартин и година по-късно се ожениха. Сигурно вече има две деца и е много щастлива.
— И след нея друга нямаше, така ли?
— Имаше. Една-две. Но никоя от тях не остана за дълго. — Въздъхнах. — Всяка моя връзка скоро се превръщаше в сблъсък на момичето със спорта ми, а аз не бях склонен да правя компромиси с бягането си. Наистина, понякога съжалявах, но това беше част от цената, която трябваше да платя, за да стигна до Олимпиадата. И всеки път плащах.
— Добре, но какво те спира сега? — запита Деби.
— Да ме спира какво?
— Как какво, да си намериш приятелка.
— Е, това не е толкова проста работа — запротестирах аз. — Искам да кажа, не можеш просто така да излезеш и да я хванеш за ръката от улицата. Просто нямам време, толкова много работа ми се е струпала.
Деби се изсмя.
— Сигурна съм, че можеш да отделяш по половин час преди заспиване всеки вторник и четвъртък. Това трябва да е достатъчно, нали така?
Повдигнах рамене и се ухилих.
— Да, права си. Нещо съм загубил форма. Но ти обещавам да наваксам. Другата седмица по това време ще имам три жени, готови за проверка.
Довършихме бутилката, поделихме си сметката и тръгнахме смело към изхода да посрещнем дъжда с гърди. Минахме покритото мостче и застанахме под козирката върху паважа. И двамата бяхме леко облечени и без чадъри.
Стояхме и се взирахме обезсърчено в студената мокра вечер. Внезапно някакъв мъж се пъхна до нас, спря за миг пред Деби, сграбчи я за гърдите и я стисна.
— Липсвах ли ти, любов моя? — И се изсмя мръсно. Извърна се към мен, огледа ме за секунда с празните си воднистосини очи, изкриви устни в бутафорна усмивка и изчезна в дъжда.
За миг останах като вцепенен, с рефлекси, притъпени от виното. В следващия миг обаче, когато понечих да се втурна след него, Деби ме сграбчи за ръкава.
— Пол, недей! Моля те!
— Какво говориш? — изгледах я удивено аз.
— Пол, много те моля, недей. Не се занимавай с него.
Погледнах в мрака, но мъжът вече се бе стопил сред дъжда. Лицето на Деби беше умоляващо и страшно напрегнато. И много уплашено.
Повдигнах рамене и се върнах обратно под козирката. Само за секунди бях прогизнал от дъжда.
— Кой беше този, по дяволите?
— Не ме питай.
— Но той не може да се държи така с теб!
— Виж, Пол, нека приключим на тая тема. Моля те.
— Добре де, добре. Я дай да ти хванем някое такси.
Съвсем закономерно такси нямаше поради проливния дъжд и след петминутно колебание се разбрахме да си тръгнем с метрото, Деби за „Ембанкмент“, аз за „Темпъл“, спирките и на двама ни.