„Потенциалните инвеститори се обсъждат от Комисията по хазарта в щата Невада, за да се откаже издаване на лиценз на всяко лице, замесено в престъпна дейност. Безупречният облик на кандидата е най-важното условие за издаване на какъвто и да било лиценз.“
Кати Лейзънби беше цитирала политиката на комисията при срещата ни като доказателство, че Пайпър е чист. Но беше възможно да е била заблудена. Може би Деби беше открила нещо, което да разкрива истината по случая.
И може би това й беше струвало живота.
Изправих се и погледнах през прозореца на запад. Бях сигурен в едно — невъзможно беше Деби да се е самоубила. Разбира се, винаги можеше да се допусне вероятността от нещастен случай, но аз лично не го вярвах. Някой я беше блъснал, и този човек почти сигурно беше онзи, който я изплаши толкова много при излизането ни от корабчето. А щом са я убили, значи има и мотив. Нищо друго не би могло да обясни убийството й.
Седнах отново и продължих да сортирам документите. След час и половина, тъкмо приключвах, дойде Карън с едно писмо.
— Какво да правя с пощата на Деби? — попита тя.
Зачудих се колко ли дълго продължават да получават писма мъртвите.
— Ами давай ми я — казах аз.
Карън ми подаде един бял плик с фирмения знак на „Блуумфийлд Уайс“. На него имаше щемпел: „Лично и поверително: Да се отвори само от адресата“. „Малко трудно“ — помислих си мрачно аз и го разпечатах.
Скъпа мис Чейтър,
Благодаря Ви за последното Ви писмо относно търговията с акции на американската компания „Джипсъм“.
Ние започнахме свое собствено разследване за възможните нарушения на служители от „Блуумфийлд Уайс“ по отношение на същите тези акции. Предлагам Ви да се срещнем, за да обменим информация по този случай. Ще Ви се обадя по телефона в началото на следващата седмица, за да уговорим удобно време.
Искрено Ваш
Роналд Боуен
Старши служител по проблемите на вътрешнофирмената етика
Това разпали интереса ми. Очевидно акциите на „Джипсъм“ бяха скочили рязко, след като беше обявено поглъщането й от ГСК. Писмото потвърждаваше подозренията на Деби и правото й да се страхува за живота си. Замислих се към кого ли да се отнеса в „Де Джонг“. Най-вероятно трябваше да предам писмото на Хамилтън, тъй като вече нямахме служител по проблемите на вътрешнофирмената етика. Но бях любопитен да узная за какво става дума. Щом бях поел да приключа работите й, защо да не се заема и с този проблем?
Вдигнах телефона, набрах „Блуумфийлд Уайс“ и поисках да ме свържат с мистър Боуен.
— Боуен на телефона.
Гласът му беше кисел и официален. Големите фирми като „Блуумфийлд Уайс“ се отнасят сериозно към тези проблеми. Един скандал би им коствал не само загуба от няколко милиона като глоба, но и загуба на репутация. След случая с „Блу Ароу“, когато се бяха отнесли пренебрежително с един служител по фирмената етика, големите институции започнаха да поставят на тези постове хора с непреклонна воля, които свято тачеха буквата на закона и никой не можеше да ги подритва, както си иска.
— Добро утро, мистър Боуен, обажда се Пол Мъри от „Де Джонг и Ко“ — казах аз. — Безпокоя ви във връзка с последното ви писмо до Деби Чейтър, нашият служител по фирмената етика.
— О, да.
— Длъжен съм да ви уведомя, че Деби почина само преди няколко дни. — Изминалото време и многократните обяснения по телефона ме бяха облекчили донякъде да произнеса тези думи.
— Съжалявам много — изрече Боуен с глас, в който нямаше и следа от съжаление.
— Мога ли да ви предложа помощта си относно американската компания „Джипсъм“? Двамата с Деби работихме върху случая. А тази сутрин прочетох писмото ви до нея.
— Сигурно можете. Изчакайте ме само да взема папката. — По телефона се разнесе шумолене на хартия. — Да, един от колегите ми в Ню Йорк ни алармира за необичайни раздвижвания в цената на акциите на „Джипсъм“. Разследването ни извади наяве няколко интересни факта, но за съжаление още не сме в състояние да предприемем каквото и да било. Бяхме много заинтересовани от писмото на мис Чейтър, в което тя обосновава подозренията си. Предполагам, разбирате, че на този стадии цялото разследване е много поверително.