Търсеха ме по всички линии. Включих една. Беше Клер.
— Не ти ли казах? Абсолютен боклук. Купи ли нещо?
— Да, малко.
— О, не! — Гласът й звучеше съчувствено. — Наистина трябва да внимаваш с тоя Кеш. Но ако все пак искаш да купиш още, знаеш къде да ме намериш. Предлагам ги на 98,20.
— Не, благодаря. Чао.
Значи ЛЖБ вече предлагаха облигации под първоначално обявената цена от 99. Но Клер беше споменала, че те се опитват да продават „къси“ облигации, с надеждата впоследствие да ги изкупят обратно. Не беше за учудване, че офертата им е с ниски цени.
Включих друга линия.
— Здравей, Пол, тук е Дейвид. Купи ли нещо от тоя нов шведски заем?
— Малко.
— Е, тая работа нещо не е наред. Ние купуваме на 98,75 и предлагаме на 98,80. Това хич не се нрави на клиентите ми.
О, господи! Ставаше нещо ужасно. Цената падаше страшно бързо. При цена, предлагана от продавача 97,75, аз губех 250 000 долара. Трябваше ли да зарежа сделката? И да се примиря със загубите? Спомних си една стара максима: „Зарязвай неизгодните сделки и умножавай печалбите си“. Но после се сетих за друга: „Имаш ли пред себе си интересна перспектива, не я изтървай“. Голяма помощ, наистина! Мисли, Пол, мисли!
Още една линия светна. Отново Клер.
— Страхувам се, че работите не отиват на добре. Вече ги предлагаме на 98,50. Всичко живо продава облигации. Тази емисия специално ще пада. Какво ще предприемеш?
Деветдесет и осем и петдесет стотни. Загубите ми вече възлизаха на половин милион долара. Някакъв глас дълбоко в мен крещеше: „Продавай!“. За щастие успях да се съвзема и отговорих със спокоен, макар и дрезгав глас:
— Не, засега нищо. Благодаря ти.
Позвъних в „Блуумфийлд Уайс“. Обади се Кеш.
— Какво не е наред с тая сделка? Мислех, че си пласирал по-голямата част от нея — запитах аз. С мъка се сдържах да не изкрещя.
— Спокойно, Пол. Продадохме облигации на стойност 300 милиона долара в Япония. На теб продадохме сто милиона. На една американска банка — петдесет милиона. И току-що купихме около петдесет милиона от другите дилъри10. Това прави общо петстотин милиона. Никъде вече не се предлагат.
Можех да му изкрещя. Можех да го нарека с всички най-мръсни думи, които знаех. Но не го направих. Промърморих само едно „довиждане“.
Чувствах се измамен и предаден. Но най-лошото от всичко беше, че се чувствах глупак. Никой не е застрахован от грешка при преценката на пазара. Но само глупак можеше да довери сто милиона долара на Кеш Калахан. Та той дори не си беше признал лъжата, макар сривът на пазара да го разобличаваше напълно. Опитах се да се свържа с Хамилтън в Токио, но не успях да го открия. Оставих Карън да продължи опитите ми, докато аз се мъчех да измъдрувам най-добрия възможен начин да сведа до минимум загубите си от тая лудница.
Бях напълно потопен в света на другия край на телефона, но изведнъж вдигнах очи и срещнах погледа на Деби. Тя бе станала свидетел на всичко до този момент. Вечната й усмивка я нямаше. Лицето й бе тревожно.
— Та какво спомена ти за скачане от прозореца? — запитах аз. Мъчех се да говоря спокойно.
Тя съумя да изтръгне едно мимолетно подобие на усмивка, но след миг загриженото й изражение се появи отново.
— Имаш ли някакви идеи? — продължих.
За момент Деби сбърчи чело. Бях направил грешка. Този проблем не можеше да се реши с магическа пръчица и не бях в правото си да стоварвам цялата тая лудница на плещите й. Но тъй като тя не бързаше да отговори, внезапно ми хрумна отчаяната мисъл, че може да е видяла най-простото решение — онова, което ми се е изплъзнало.
— Можеш да продадеш — каза тя.
Можех да продам. И да загубя половин милион долара. И работата си може би. Или да не правя нищо и да рискувам още загуби. Внезапно страшно ми се допи кафе. Имах нужда от кафе, за да обмисля нещата или поне да занимавам с нещо ръцете си. Станах и отидох до ъгъла на борсовата зала, където един автомат предлагаше „истинско“ еспресо. Вкусът му беше по-лош и от този на нескафето, но поне беше богато на кофеин. Натиснах бутона и дръпнах лоста. Нищо. Изблъсках здравата автомата с ръка. Пак нищо. Ритнах го в основата и получил известно удовлетворение от хлътналата ламарина, се върнах обратно на бюрото си.
Мисли! Ако Кеш беше излъгал, което изглеждаше най-вероятно, тогава на пазара щеше да се предлага голямо количество все още непродадени облигации и цената дълго нямаше да се покачи. Но при цена 98,5 облигациите сега носеха доход 9,49 процента, което беше повече от всяка друга еврооблигация с подобно качество. Ако Кеш ме беше излъгал, не трябваше да продавам, а бях длъжен да изчакам. С известно търпение щях да успея да си възвърна загубеното и може би дори да извлека печалба.