Дойде ми наум как аз биех диви кокошки из тресавищата на Йоркшир за пет лири на ден и бутилка бира, но реших, че е по-добре да не му го споменавам. Най-спешният ми проблем беше как да го разпитам така, че да открия някакви пролуки към уязвимото му минало. Евентуалният му опит да ме сплаши не би дал резултат, защото щях да му отговоря в същия тон. Трудността произтичаше от това, че той излъчваше смес от чар и властност, които правеха неудобните въпроси още по-неудобни.
— Благодаря ви много за времето, което решихте да ми отделите — започнах аз. — Дали бихте могли да започнете с опита си от работата с казината?
Веждите на Пайпър се събраха в знак на леко неодобрение.
— Не бих казал, че имам опит с казината. Разбира се, в хотелите, които строя, има казина, но те са основно места за забавление, а не хазарт. — Гласът му беше спокоен, интонацията — почти английска. Звучеше ми като гласовете на богаташите от американските филми отпреди войната. На съотечествениците му сигурно би прозвучал разгневено.
— Но печелите парите си от хазарта, не е ли така?
— Да, така е. — Пайпър разпери пръсти и огледа маникюра си. — Но аз лично не движа този ресор. Само организирам нещата и наемам най-добрите от бранша.
Навлезе в заучената си тирада и ускори темпото. Започна да отброява на пръсти.
— Наел съм най-добрия шоумен от игралния бизнес, Арт Бъкси. Имам един доктор на математическите науки от Принстън, който прави така, че шансовете за печалба да бъдат винаги, как да се изразя, правилно балансирани. Наех мениджъра на един от най-добрите хотели в Женева и разполагам с един гений в софтуерната индустрия, които може да създаде най-напредналата потребителска база данни в бранша.
— Тогава каква е вашата роля във всичко това?
— Аз им вдъхвам живот. Уреждам финансовата страна. Грижа се постъпленията да нарастват. — Пайпър се усмихна. — Арт движи по-голямата част от ежедневните проблеми. Той е дясната ми ръка.
— Значи вас не ви интересува самия хотел?
— О, не, погрешно сте ме разбрали — каза той. — Исках да построя най-големия хотел в света. И „Таити“ е наистина най-големият. Може да не отговаря напълно на вкусовете ми — той хвърли одобрителен поглед на интериора на бара, — но хората ще се стичат там, повярвайте ми.
— Инвестирали ли сте в казина, искам да кажа хотели, в миналото?
— В един-два.
— Бихте ли дали няколко подробности?
— Страхувам се, че не мога. Това бяха частни капиталовложения. — Пайпър улови загриженото ми изражение. — Всичко беше декларирано пред комисията по хазарта, ако това ви тревожи — заяви той малко оскърбено и ме изгледа въпросително.
— О, не, сигурен съм, че там не би имало проблеми — казах аз и се проклех още на мига. Пайпър ме беше предизвикал да оспоря почтеността му, а аз като последния глупак бях пропуснал възможността.
Той се облегна на стола си и се усмихна.
— Вие се занимавате и с ред по-пасивни инвестиции, нали? — запитах аз. — Не е ли малко рисковано? — Имах предвид арбитражистите30 от Уолстрийт, които още при първия признак за поглъщане се нахвърлят върху ценните книжа на фирмата с надеждата да направят големия удар.
Не беше изненадващо, че думите ми не му се понравиха.
— Аз имам голям портфейл и го управлявам агресивно — каза той. — Видя ли някъде ценни книжа със стратегическа стойност, които пазарът не е забелязал, не се забавям с покупката.
— Печеливша ли е стратегията ви?
— Сгреших един или два пъти, но в останалите случаи работи превъзходно — каза Пайпър.
— Бихте ли назовали някой от последните си успехи?
Той се усмихна съжалително.
— Не обсъждам индивидуални капиталовложения. Хората научават прекалено много за играта. Като на покер — играчът се отказва, но не сваля картите си.
Бях се озовал в задънена улица. Пайпър можеше да си разиграва ролята на богат американски джентълмен цяла нощ. А и кой знае, можеше наистина да се окаже честен американски бизнесмен. Реших да изстрелям и последния си куршум.
— Е, благодаря ви много, мистър Пайпър. Бяхте много отзивчив — изкривих си душата аз. — Само един последен въпрос преди тръгване. Имали ли сте някога работа с Дебора Чейтър?
Пайпър изглеждаше искрено озадачен.
— Не, не си спомням.
— А с „Дени Кларк“? — Изгледах го с твърд поглед, който не му се понрави. Явно не обичаше да го разпитват.
— Не, нито с „Дени Кларк“. Не ги познавам. Мисля, че приключихме.
30
Арбитражисти (Risk arbitrageurs) — институции, изкупуващи дялове от компании, които се очаква да бъдат предмет на оферта, срещу която ще се съпротивлява компанията обект, като продават акциите на поглъщащата компания. При поглъщанията акциите на поглъщащата компания обикновено падат при обявяване на офертата, докато тези на жертвата се качват.