Никой от тях не ме разбра, когато се отказах от спорта. Генералният го прие като лична обида. Бил съм в отлична форма, съвсем млад. Нищо не можело да ми попречи да грабна златния медал след четири години. Как съм могъл да го закопая така?
Сивото посивя още повече. Очакваха вече да работя на пълен ден. Еднообразният труд стана още по-непоносим, след като вече нямаше какво да ми служи като отдушник. Изпитвах отчаяна нужда от някакво ново предизвикателство, от противник, когото да победя.
И когато във „Файненшъл Таймс“ зърнах една обява, че се търси младши борсов посредник, съчиних една работна автобиография и я изпратих на адреса. Обявата гласеше, че една малка фирма за управление на фондове, „Де Джонг и Ко“, търси човек с добър опит в работата с кредити, когото да обучат да управлява портфейли13. След още две седмици сиво ежедневие получих отговора им. Искаха да се срещнат с мен! Хората, с които се запознах по време на интервютата, ми харесаха. Видяха ми се блестящи и дружелюбни, хора, от които бих могъл да науча много.
Особено бях впечатлен от човека, под чието ръководство щях да работя, Хамилтън Маккензи. Беше слаб, строен шотландец със среден ръст, гонеше четиридесетте. Преждевременно посивялата му коса изглеждаше винаги току-що подстригана, а брадата му беше късо и прилежно оформена. Сините му очи изглеждаха хладни и безучастни до момента, в който ги втренчеше в някого. Тогава сякаш се превръщаха в чифт бургии, които се забиваха дълбоко в мозъка ти, изваждаха всичко наяве и го преценяваха безпогрешно. Хамилтън наистина имаше вид на човек, чийто разум непрестанно щрака, преценява и пресмята. Отначало това малко ме изплаши и ми подейства доста сковаващо. Но той се оказа превъзходен учител. Виждаше нещата ясно и умееше да ги обяснява по същия начин. Често ме караше да се чувствам като идиот, че не съм успял да стигна до неговите заключения, но винаги отделяше време да ми обясни как самият той е стигнал до тях. Критиката му, макар и рязка, винаги беше конструктивна и той беше твърдо решен да ме обучи на всичко, което знаеше за управлението на портфейлите.
А знаеше много. Имаше репутацията на вдъхновен привърженик на рисковете. Голяма част от съвременните теории за управление на портфейли специално подчертават безнадеждността на опитите за преборване на динамични пазари и много мениджъри на портфейли се придържат към следването или изпреварването на реакцията на пазара. За Хамилтън всичко това беше повече от нелепо. Според него институциите, които доверяваха на „Де Джонг“ да им управлява парите, плащаха таксата си за идеите. Той смяташе за свой дълг да увеличава максимално парите на клиентите по всички възможни начини. Това означаваше да поема рискове, големи рискове. Но не рискуваше безразсъдно. По-скоро изчакваше появата на съблазнителни възможности, анализираше всички рискове, избягваше или се подсигуряваше срещу колкото е възможно повече, и чак когато беше сигурен, че шансът е на негова страна, действаше. Клиентите на „Де Джонг и Ко“ бяха доволни от резултатите и му доверяваха още пари.
Фирмата беше основана от Джордж де Джонг преди двадесет години. Първоначално бе управлявала авоарите на известни благотворителни тръстове. За осемте години, откакто Хамилтън бе постъпил на работа, бе привлякла клиенти отвъд океана, особено от Япония, с което бе събрала финансови средства за управление, възлизащи на два милиарда лири стерлинги. През последните пет години мистър Де Джонг, който наближаваше шейсетте, беше започнал да идва на работа само три пъти седмично, но все още контролираше нещата изцяло и си докарваше изключително висок доход. Средствата се инвестираха в облигации с широк спектър от валути, чието управление беше оставено изключително в ръцете на Хамилтън. Под неговото ръководство работеха шестима души, в това число и аз.
Джеф Ричардс беше най-старшият с две десетилетия опит в инвестирането в ценни книжа. Работата му беше да преценява накъде ще тръгнат валутните курсове14 и лихвените проценти15 и да преструктурира по съответния начин портфейлите си. С благия си характер и академичния подход към пазарите, той почти винаги имаше успех. В тази дейност му помагаше Роб Грийнхалф, който освен това отговаряше и за управлението на позициите в недоларови облигации. Беше приблизително на моята възраст и с двегодишен стаж във фирмата. Имахме си също така и един чартист16, Гордън Хърли. Той използваше техническия анализ на старите цени, за да прогнозира бъдещите. На мен това ми изглеждаше почти като гледане на кафе, но в повечето случаи Хърли наистина познаваше.
14
Валутен курс (Exchange rate) — съотношението, по което една валута може да се обмени за друга, т.е. броят валутни единици, които се смятат за равни на една единица от друга валута, например $1,60 в различно време са се равнявали на една лира стерлинга.
16
Чартист (Chartist) — специалист на фондовата борса, който предвижда движението на цените на акциите единствено чрез проучване на графики за изменението на тези цени и понякога на обемите на продажбите.