Моята работа беше да следя доларовата част от портфейла, която представляваше повече от половината ни фондове. Това беше в ресора на Хамилтън и идеята беше след време аз и Деби, чийто стаж беше още по-малък и от моя, да поемем неговата роля. В настоящия момент Деби се занимаваше предимно с управлението на фирмата и правната документация, както и с някои от по-неотговорните борсови дейности. Всички ползвахме услугите на нашата секретарка Карън — едно спокойно, но много оправно момиче на двадесет години.
От шест месеща бях част от този екип, който страшно ми харесваше.
Продължих по Бишопсгейт, докато стигнах Колониалната банка — висока черна сграда, покрита със стъкло. Тъй като щастието й бе изневерило, тя вече нямаше нужда от толкова много работни помещения и даваше под наем горните етажи. „Де Джонг“ заемаше двайсетия, само на два под покрива. Пристъпих от асансьора в покритата с плюш и полиран махагон приемна, пълна със скъпи книги в кожени подвързии и гравюри от осемнайсети век, изобразяващи стари търговски маршрути и изящни чайни клипери17 с вдигнати платна. Стаята създаваше впечатление за тежест и авторитет, за богатство, спечелено преди столетие от финансистите на търговска империя чрез консервативни решения за инвестиции, вземани в спокойна обстановка. В действителност фирмата съществуваше едва от двадесет години и парите на клиентите й всеки ден се рискуваха на пазара за ценни книжа от Хамилтън и екипа му зад вратите от дъбово дърво.
Минах през тях и влязох в борсовия салон на „Де Джонг и Ко“. Той беше много по-малък от салоните на инвестиционните банки или брокерските къщи, търгуващи ценни книжа двадесет и четири часа в денонощието. Като една относително малка инвестиционна институция, „Де Джонг“ нямаше много хора. Макар че фирмата беше с по-големи активи от останалите инвестиционни компании, тя не търгуваше денонощно. Ние купувахме или продавахме облигации само когато имахме ясен поглед върху пазара.
Но въпреки това, дори и в по-спокойните си моменти, салонът излъчваше атмосфера на стаено напрежение, което за мен беше възбуждащо. Тук се решаваше съдбата на два милиарда лири. Постъпваше информация от цял свят — или по телефона, или чрез компютърните мрежи, или по традиционната поща. Тя се анализираше, обсъждаше, разчленяваше и после се сглобяваше. Вземаше се решение да се купят дадени ценни книжа, да се продадат други или просто да не се предприема нищо. В резултат на всяко решение биваха прехвърляни милиони лири. Сполучехме ли в преценката си, клиентите ни добавяха към богатството си десетки или стотици хиляди лири стерлинги. Но сгрешахме ли… отговорността се стоварваше върху нас.
Салонът имаше две външни стени, всъщност прозорци от дебело стъкло. Гледаха на югоизток и на югозапад. От двадесетия етаж погледът на човек се плъзгаше над лондонското Сити към ниските възвишения оттатък Ъпминстър на изток, отвъд източения шпил на „Кристъл Палас“ на юг и кулите на Мидълсекс на запад. Вътрешните стени бяха голи, с изключение на задължителните часовници, показващи часа в Токио, Франкфурт, Лондон и Ню Йорк, и една голяма бяла дъска, покрита с драсканици от син тебешир — сметки за сделка, приключена още преди месеци.
В залата имаше осем бюра, оборудвани с всичко необходимо за движението на парите по целия свят — терминали за връзка с Ройтер и Телерейт, които осигуряваха най-новата информация за цените, новостите и пазарите, персонални компютри за анализ на портфейли и данните за историческите цени, сложна система от телефони с пулт и дузина линии със светлинни индикатори, които мигаха при повикване, дори големи кошчета за отпадъци, които всеки ден поглъщаха купчината пристигнала по пощата хартия, съдържаща изследвания и проучвания.
Едно от бюрата беше по-голямо от другите, сравнително по-малко затрупано с хартия и разположено леко встрани от останалите. В момента беше пусто. Това беше мястото, от което Хамилтън контролираше салона и изработваше следващата си победна стратегия над пазара. Достатъчно близо да не пропуска нищо и достатъчно далеч, за да контролира всичко.
17
Кораби, построени специално за търговията с чай, плаващи по маршрута Китай — Лондон през 18 век.